Начало / Статии / Статии - България

Тракийската гробница при село Мезек

Автор

/

Първата гробница,открита в българските земи, е в могилата Малтепе, край село Мезек, Свиленградско. Тя е и най-внушителната с размерите си тракийска гробница до разкопките в Старосел. Открита е случаино през 1931 г.

Подът на помещенията в гробницата е покрит с каменни плочи в два реда един над друг. Втората настилка покрива останки от женски погребения с трупоизгаряне. При тях са намерени забележителни златни накити с филигран, сред които огърлица и обеци, и сребърни монети на Александър III Велики. По намерените монети погребенията са датирани към края на IV в.пр.Хр. Въпреки че е ограбена в древността, в гробницата са открити ценни произведения на тракийската култура – нагръдник от желязо, сребро и злато, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.

По всяка вероятност гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почита култът към божествен покойник чрез определени ритуали и обреди – поднасяне на дарове, жертвопринушения и др. В близост до могилата е намерен бронзов глиган с рана в рамото, за който се предполага, че е част от статуарна композиция, изобразяваща хероизирания (обожественния) покойник като конник на лов за глиган. Находката се съхранява в Археологическия институт с музей при българската академия на науките.

Въпреки че е построена много по-късно от микенските гробници (XV-XIIIв.пр.Хр.) и че е с по-малки размери, Мезешката гробница е твърде сходна с тях по своята архитектура. Тя се състои от много дълъг коридор (дромос), две правоъгълни помещения с двускатно покритие и кръгла камера (толос) с кошеровиден купол. Общата им дълЖина е 32 м. Входът въвеждащ в домоса, е намерен зазидан. Входовете към помешенията са затваряни съответно първият – с каменна плоча, вторият с еднокрила каменна врата, третият, към толоса – с двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса. В толоса има каменно легло с две странично разположени урни от монолитни каменни блокове. Могилата е оградена с широк около 5 м. зид (крепида) от големи, добре одялани каменни блокове.

Любопитно: В тракийското изкуство ловните сцени са много популярни. Ловът се смятал за привилегия на аристокрацията, а ловът на глигани се възприемал като бойествено занимание, едно от изпитанията, чрез които младият бъдещ цар доказвал своето съзряване и постигал божественост. Според вярванията на древните гърци душите на покойниците били посрещани от бог Хермес, който ги изпращал до бреговете на мрачната река Стикс – тя разделя света на живите от света на мъртвите . Преди погребението гърците слагали в устата на покойника монета, за да плати на лодкаря Херон, който да превози душата му през река Стикс. Намираните в тракийските гробове монети свидетелстват, че в Тракия също имало подобен обичай. Тези монети позволяват на археолозите да датират точно погребението и освен това са ценен извор на информация за общественоикономическото развитие на тракийското общество и за връзките му с други народи.

Къде: село Мезек, 10 км западно от Свиленград, 50 км югоизточно от Хасково, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

>
28 март 2013 г.

Тагове

антични градове

археологически музеи

археология

идеи за уикенд

съкровища

Забележителности наоколо

Избрани оферти