Начало / Статии / Статии -

6 съвета за това как да променим съдбата си

Автор

/

Ако разберете какво всъщност искате, ще намерите и начините да го осъществите. Не е нужно да се опитвате да променяте другите хора или външните обстоятелства. Достатъчно е да промените себе си и ще промените съдбата си. По-долу ще намерите 6 съвета затова как да променим съдбата си от Михаил Литвак:

1. Щастие е, когато ИСКАМ, МОГА и ТРЯБВА имат едно исъщо съдържание.

Човек често се разкъсва между тези три посоки. ИСКАМ, но НЕ МОГА. ТРЯБВА, но НЕ ИСКАМ. ИСКАМ и МОГА, но НЕ БИВА (не трябва). В повечето случаи заради системата „трябва – не трябва“ човек прави не това, което иска, или не прави това, което иска. И както е писал Ницше: човек се превръща в камила, която носи всички тези ценности върху себе си. И е необходима лъвска смелост, за да ги свалим от гърба си. Какво всъщност „трябва“ да правя? Да се развивам! Всичко останало е принуда.

Но дори системата „трябва – не трябва“ да позволява да извършим желаното действие, става така, че системата „мога“ не може да изпълни това. И за да може в системата „мога“ да има много умения, трябва усилено да работим върху себе си, което невинаги ни се иска да правим.

А и в системата „искам“ има безброй желания, чието задоволяване само би навредило на човека и на практика представлява изискване на системата „трябва – не трябва“. Например желанието да си пийнем е противоестествено, тъй като забавя развитието на личността.

Наложително е да се освободим от неестествените желания, които забавят развитието на личността. По този начин стратегията на работа върху себе си е следната: доколкото е възможно, да МОЖЕМ да задоволяваме своето ИСКАМ така, че задоволяването на моето ИСКАМ да не пречи, а да помага на другите. Да въдворим ред в системата ТРЯБВА –НЕ ТРЯБВА, тоест да се освободим от остарелите и забавящи развитието ТРЯБВА и НЕ ТРЯБВА и да ги изпълним с навици и умения от системата МОГА. И така: щастие е, когато ИСКАМ, МОГА и ТРЯБВА имат
едно и също съдържание.

2. Търси правилния път, а не прекия, защото невинаги правилният път е прекият.

Когато съм на двайсетия етаж и трябва бързо да сляза долу, най-прекият и светъл път е през балкона надолу. При това ще успея да изпитам незабравимото чувство, че летя, за което обаче едва ли ще мога да разкажа на някого след това. Правилният път е да изляза в коридора, дори той да не е много добре осветен, и да потърся стълбището или асансьора. И още нещо: понякога човекът, избрал прекия път, прилича на муха, която иска да излезе навън през стъклото, или на ракета, която се движи право към целта, въпреки че целта отдавна е премахната. И така, търси правилния път, а не прекия.

3. При избора на цел се убеди дали пътят, по който си решил да вървиш, води до нея.

Мнозина знаят къде искат да отидат, но често не подозират, че вървят в обратната посока. Ето защо, разбереш ли, че вървиш по грешния път, веднага промени посоката и поеми по верния. За съжаление, към това правило не искат да се придържат дори онези, които са осъзнали, че са живели неправилно. Аргументът им е: „Късно ми е вече!“ Не знам как да ги убедя, че точно това е моментът! Та нали вътрешните сили ни тласкат към правилния път.

Дървото винаги се стреми да расте нагоре. Когато му пречат да расте нагоре, то расте настрани, но веднага щом се появи възможност, тръгва пак нагоре. За съжаление, човек, който се е отклонил от пътя си поради обстоятелствата, не се обръща и не тръгва по верния път, дори когато получава такава възможност. Трудно е някой да бъде убеден, че сега е по-лесно да тръгне в правилната посока: вече е придобил опит да преодолява препятствия, а и природните сили го тласкат към верния път. Разбира се, можем да достигнем целта дори ако вървим в обратна посока, но за това ще трябва да направим околосветско пътешествие.

Може би е по-добре веднага да излезем на верния път. И така, при избора на цел се убеди дали пътят, по който си решил да вървиш, води до нея.

4. Ако искаш да си полезен за другите – живей за себе си!

Стратегията на живота „живей за себе си“ води до това, че ще станеш професионалист от висока класа и ще се грижиш за партньорите си в работата. Без грижа за тях няма да извлечеш полза и за себе си. Добре ще се отнасяш към жена си, за да те обича повече. Добре ще възпиташ децата си, че да могат сами да печелят, а не да ти висят на шията. Ще се погрижиш за бъдещето си, за да не пречиш на децата си да живеят, когато дойде старостта.

5. Започнеш ли да мислиш – решавай, решиш ли – действай. 

Един виден педагог справедливо е отбелязал, че ако след размисъл не следват решения и действия, може да се смята, че човек изобщо не е мислил. Когато действаш, можеш да сгрешиш, но това е повод за по-нататъшни размисли и действия. Така се придобива опит.

Ние сме разработили техника за вземане на решения. „Спомни си първата мисъл, която ти идва наум – тя е най-вярната. Ако не можеш да си спомниш, се довери на съдбата – хвърли жребий.“ Един мой възпитаник се притесняваше от сложните отношения с приятелката си и се колебаеше дали да продължи да се вижда с нея. Дълго време отношенията им се ограничаваха до прегръдки и целувки. Той стоеше на склона на една планина. Нито се решаваше да върви нагоре, нито искаше да слиза надолу. Посъветвах го да хвърли жребий. Падна му се „да прекрати“. Веднага щом започна да слиза надолу, му стана пределно ясно, че е трябвало да се изкачва нагоре. Той се изкачи до върха. Сега при тях всичко е наред.

И така, започнеш ли да мислиш – решавай, решиш ли – действай.

6. Ако искаш да живееш спокойно – не прави благодеяния, ако не те молят за това.

В противен случай ще се превърнеш в спасител и ще се озовеш в триъгълника на съдбата (преследвач – спасител – жертва). Неминуемо ще се превърнеш в жертва. Искам само да кажа за разбирането ми какво е „благодетел“ и „благодеяние“. Истинският благодетел е човек, който си върши работата („благо деяние“), без дори да подозира, че това се оказва благо и за партньорите му в общуването. Веднъж слушах лекциите на професор С. С. Либих. Те извършиха преврат в съзнанието ми и се оказаха благодеяние в живота ми. Разбира се, той дори не е подозирал какво въздействие е оказал върху съдбата ми и разбира се, не е очаквал  благодарност. И когато аз се срещнах с него след много години и му благодарих, за него това беше абсолютно неочаквано. А ако човек смята, че оказва някому „благодеяние“, нека благодари на онзи, който приема това „деяние“. Защото, ако не го беше приел, неговият „благодетел“ не би се почувствал благодетел.

С една дума, върши си работа. Ако я свършиш добре, ще получиш своето, а за някого това ще се окаже благодеяние. Но ти няма и да подозираш за това.

Повече може да прочетете в книгата: "Как да променим съдбата си" на Михаил Литвак

26 май 2020 г.

Тагове

медитация

Пътуване към себе си

Забележителности наоколо

Избрани оферти