Как да се освободите от нежелани мисли и емоции

Сигурно сте срещали „луди" хора по улицата, които непрестанно си говорят или мърморят нещо сами. Е, това не е особено различно от онова, което правите вие и другите „нормални" хора, само че вие не го правите на глас.

Гласът коментира, прави предположения, съди, съпоставя, оплаква се, харесва, не харесва и така нататък. Той не е непременно свързан със ситуацията, в която се намирате в момента. Възможно е да повтаря близкото или далечното минало, или да репетира или гради възможни бъдещи ситуации. Често си представя как всичко се обърква и свършва зле - това се нарича тревога. Понякога към саундтрака вървят и визуални образи или „мисловни филми". Дори и гласът да говори по текущата ситуация, той я тълкува от гледната точка на миналото. Така е, защото той принадлежи към култивирания ум, който е резултат от всичко, което ви се е случило в миналото, както и от колективната културна мисловна нагласа, която сте наследили. Затова виждате и съдите за настоящето през очите на миналото и получавате една напълно изкривена картина. Нерядко този глас е най-лошият враг на човека. Много хора живеят с един инквизитор в главата, който непрекъснато ги напада и тормози, източва жизнената им енергия. Това причинява неописуемо нещастие, както и болести. 

Добрата новина е, че можете да се освободите от ума си. Това е единственото истинско освобождение. Първата стъпка можете да направите още сега. Започнете възможно най-често да се заслушвате в този глас в главата си. Обърнете особено внимание на повтарящи се мисловни шаблони - онези стари грамофонни плочи, които може би въртите в главата си от години. Иначе казано, слушайте гласа в главата си, бъдете там като наблюдаващо присъствие. 

Когато слушате гласа, слушайте го безпристрастно. Другояче казано, не съдете. Не съдете и не заклеймявайте чутото, защото това би означавало, че гласът отново се е промъкнал във вас през задната вратичка. Скоро ще осъзнаете: ето тук е гласът, а ето ме мен, аз го слушам и наблюдавам. Това осъзнаване, че „аз съм", това усещане на собственото присъствие не е мисъл. То идва отвъд мисълта. 

И така, когато се заслушате в една мисъл, вие осъзнавате не само нея, но и себе си като неин наблюдател. Повява се ново измерение на съзнанието. Докато слушате мисълта, усещате съзнателно присъствие - вашето дълбоко ,,аз" - зад или под повърхността на мисълта. Тогава мисълта губи властта си над вас и бързо притихва, защото вие вече не вливате енергия в ума, като се отъждествявате с него. Това е началото на края на неволното и натрапчиво мислене. 

Когато една мисъл затихне, усещате прекъсване в мисловния поток - празнина от „немислене". Отначало тази празнина ще трае кратко - може би няколко секунди, но постепенно ще става подълга. Когато се появи, усещате нещо като безмълвие и покой вътре в себе си. 

Това е началото на вашето естествено състояние да се чувствате едно с Битието - състояние, обичайно засенчено от ума. След като се поупражнявате, усещането за неподвижност и мир ще се задълбочи. Всъщност то е бездънно. Ще почувствате и струйка радост, извираща дълбоко отвътре - радостта от Битието. Това не е подобно на транс състояние. Ни най-малко. Тук няма загуба на съзнание. Точно обратното. Ако цената на покоя беше снижаване на съзнанието, а цената на тишината - загуба на жизнеността и будността, не би си струвало. В това състояние на вътрешна свързаност вие сте много по-будни, отколкото в състоянието на отъждествяване с ума. Присъствате изцяло. 

Докато навлизате все по-дълбоко в това царство на немислене, както го наричат понякога на Изток, осъзнавате състоянието на чисто съзнание. В него усещате собственото си присъствие с такава сила и такава радост, че цялото възможно мислене, всички емоции, физическото ви тяло и целият външен свят стават сравнително маловажни в сравнение с него. И все пак, това не е егоистично състояние, напротив. То ви отвежда отвъд това, което преди сте смятали за ,,свое аз". Присъствието по същество сте вие, но същевременно то е неизмеримо по-голямо от вас. Това, което се опитвам да ви кажа, може би звучи парадоксално и дори противоречиво, но няма друг начин да го изразя. 

Вместо да „наблюдавате мислещия", можете също да предизвикате пауза в мисловния поток просто като насочите фокуса на вниманието си към Настоящето. Просто се изпълнете с наситено съзнание за сегашния момент. Това занимание носи дълбоко удовлетворение. По този начин отклонявате съзнанието от мисловната дейност и образувате пауза от немислене, в която сте много будни и съзнаващи, но немислещи. Това е същността на медитацията. 

Можете да упражнявате това в делничния си живот, като вземете което и да е рутинно действие, обичайно служещо като средство за постигането на определена цел, и му отделите цялото си внимание, така че то да стане цел само по себе си. Например винаги, когато се качвате или слизате по стълбите в дома си или в работата си, обръщайте голямо внимание на всяко стъпало, на всяко движение, дори на дишането си. Присъствайте изцяло. Или пък когато си миете ръцете, обръщайте внимание на всички сетивни усещания, свързани с това действие - на звука и усещането от водата, на движението на ръцете, на аромата на сапуна и т.н. Или когато се качвате в колата, след като затворите вратата, спрете за няколко секунди и наблюдавайте дишането си. Почувствайте тихото, но могъщо присъствие. Има един сигурен критерий за измерване на успеха ви в тези упражнения: степента на вътрешния мир, който ще изпитате. 

И така, най-важната стъпка в пътуването ви към просветлението е да се научите да се отграничавате от ума си. Всеки път, когато създавате празнина в мисловния поток, светлината на съзнанието ви укрепва. 

Може един ден да усетите, че се усмихвате на гласа в главата ви, както бихте се усмихнали на лудориите на дете. Това означава, че вече не вземате чак толкова насериозно съдържанието на ума си, тъй като усещането ви за идентичност не зависи от него.

Откъс от книгата: "Силата на настоящето" на Екхарт Толе.