Отношението към живота е личен избор

„На човека може да му бъде отнето всичко, освен едно: най-висшата от всички човешки свободи – да избира собственото си отношение към житейските обстоятелства, независимо какви са те; да избира собствения си път в живота.” - Виктор Франкъл

Един възможен възглед за живота е да го възприемаме като ежедневни серии от възможности за личен избор. В действителност, това е най-здравословният и най-тонизиращият начин на мислене, с който човек да започва всеки свой ден на този свят. От мига, когато се събудим сутрин, до момента, когато вечер легнем да спим, ние непрекъснато правим един или друг избор. А ако не го правим ние самите, то значи някой друг или нещо друго го прави вместо нас.

Не е наш избор дали да се родим или не. Нито е наш избор това, че някой ден ще умрем. Но затова пък периодът между тези две събития – онова, което наричаме живот – ни предоставя свободата да избираме между безкрайно много възможности. На някои от тях е очевидно, че трябва да се спрем, защото те се обуславят от характера на обществото, в което живеем. Но пък изцяло от нас зависи да избираме приятелите си, професионалните си занимания, начина си на живот, политическите си пристрастия, вярата си, къде да живеем, каква кола да караме, каква музика да слушаме... Но има и други неща, които подлежат на нашия личен избор и които, макар и не толкова очевидни, са далеч по-важни за живота ни. Тези неща или не ги съзнаваме, или просто не се замисляме за тях. А не би трябвало да е така, защото именно те определят качеството на живота ни на този свят. Въз основа на собствения си житейски опит, ще посоча най-важните нещата, които подлежат на нашия избор:

Свободни сме да избираме своя характер – това какви хора ще станем.

Можем да се оставим да бъдем моделирани от други хора и от средата, в която живеем. Но можем да изберем пътя на самоусъвършенстването. Или можем да станем по-малко от това, на което сме способни по природа, или можем да развием и разгърнем в пълна мяра своя потенциал.

Свободни сме да избираме своите житейски стойности.

Можем да оставим медиите и модата да ни казват какво е от значение – за живота, света, обществото и нас самите или пък сами да решаваме кое е важно и стойностно. Можем да позволяваме постъпките и поведението на другите да определят житейските ни стандарти или да ги основаваме върху онова, което знаем, че е правилно и добро.

Свободни сме да избираме отношението си към другите хора.

Можем да ги унижаваме или пък да ги вдъхновяваме. Можем да бъдем егоцентрични, нетолерантни и безскрупулни или да зачитаме хората и да бъдем толерантни и сърдечни.

Свободни сме да избираме подхода си към сполетелите ни беди и нещастия.

Можем да се оставим трудностите и трагедиите на живота да ни смажат, да се предадем и да затънем в тресавището на самосъжалението. Или можем да изберем да потърсим и открием в себе си извор на душевна сила, да устоим и да извлечем колкото е възможно повече щастие и удовлетворение от онова, което животът ни е отредил.

Свободни сме да избираме колко неща ще научим.

Можем да възприемаме учението като досадно и неприятно задължение или да гледаме на него като прекрасна възможност да се усъвършенстваме. Можем да бъдем ограничени или с открит ум; можем да бъдем закостенели или непрекъснато да се развиваме и израстваме.

Свободни сме да избираме какво ще постигнем в живота си.

Можем да оставим обстоятелствата или други хора да определят какви да станем и какво да правим или сами да избираме пътя и целите в живота си. Можем да бъдем недисциплинирани и лениви или да бъдем самодисциплинирани и да работим усилено.

Свободни сме да избираме в какво да вярваме и своята житейска философия.

Можем да пренебрегнем своята духовна природа или да я приемем като значимо измерение на живота. Можем да се кланяме на удоволствията и материалните неща в живота или да се стремим към далеч по-значимия духовен свят.

Свободни сме да избираме целта и смисъла на живота си.

Можем да съществуваме безцелно или да търсим смисъла на живота си, а после и съответния на него начин, по който да живеем. Можем да живеем единствено за собствено удоволствие или да открием някаква по-голяма кауза, която ще ни помогне да разбираме и изживяваме по-пълноценно живота.

Свободни сме да избираме отношението си към живота, въпреки обстоятелствата.

Това е най-важният избор, който бихме могли да направим, защото той засяга целия ни живот.

Повече можете да прочетете в книгата "20 златни правила" на Хал Ърбън.

Снимка: Vladislav Babienko