Начало / Статии / Статии - България

Беласица

Автор

/

В най-югозападния край на България, като непристъпна стена, величествено се издига Беласица. Тя е най-южната планина от Осоговско-Беласишката планинска редица, но е малко самотна, отделена от другите чрез гребеновата долина на река Струмешница, а от юг, в Гърция, я ограждат Серското поле и Дойранското езеро.

         Връх Радомир , Беласица                                                                                                        Снимки: Deyan Vasilev

Простира се от Рупелския пролом на река Струма, на изток, до Костуринската седловина в Република Македония, на запад. На територията на България са разположени около 30% от площта на планината. Беласица е изградена от стари интрузивни скали (гранити) и метаморфни скали (гнайси, кристалинни шисти). От интензивни тектонски движения в миналите геоложки епохи между два дълбоки, успоредни разлома се е издигнал импозантен хорст, който оформил билото на Беласица – дълго, тясно и високо, с ясно изразено паралено простиране.

На голямо протежение билото е с надморска височина малко над 1990 м. В източния край на планината се извисява най- високият й връх – Радомир (2029 м), който е с ясно изразена пирамидална форма и много стръмни склонове. На запад от него се редуват близки по височина въхове – Конгур (1951 м), Лозенец (1898 м), Тумба (1880 м) и др. Беласица е една от най-стръмните български планини. Северните й склонове са силно набраздени от дълбоки долини на къси, но бъйни реки и потоци. Те са натрупали в подножието на планината широки нанусни конуси, които образуват почти непрекъснат наносен шлейф (от град Петрич в България от град Струмица в Република Македония), известен с името Подгорие. В него се акумулират обилни подпочвени води, които подхранват бликащите големи извори при челата на наносните конуси. Беласица (със своето Подгорието) е с най-голяма водоносност сред всички планини в Осоговски-Беласишката планинска редица, което се дължи на обилните валежи, предизвикани от орографския ефект.

В ниските части на планината осезателно се чувства средиземноморското климатично влияние. Северните склонове на Беласица, за разлика от южните, силно обезлесени склонове в Гърция, са обрасли с гъста, разнообразна растителност. За опазване на изключителното биоразнообразие на планината голяма част от територията й е включена в най-новия (от 2008 г.) български Природен парк „Беласица”, в който попадат и резерватът „Конгюра” и защитената местност „Топлище”.

Любопитно: Беласица е изключително интересна планина, с големи възможности за развитието на туризма, но все още е малко посещавана от любителите на природата. Значителна част от планинското й било е голо, скалисто и почти заравнено, много подхождащо за байкинг (планинско колоездене). Особено атрактивен е билният веломаршрут от връх Конгур до връх Радомир, който предлага невероятен обзор във всички посоки. Включването на ПП „Беласица” в Балканския зелен пояс и в екомрежата „Натура 2000” ще съдейства за утвърждаването на планината като привлекателна туристическа дестинация с международно значение.

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

>
11 март 2013 г.

Тагове

зимен туризъм

летен туризъм

планини

природни паркове

природни резервати

семеен туризъм

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти