Начало / Статии / Статии - България

Санданско-Петричка котловина

Автор

/

В югозападния край на България, закътана между планините Малешевска, Пирин, Славянка, Сенгелска (в Гърция), Беласица и Огражден, се намира Санданско-Петричката котловина (поле).

Тя обхваща територията от около 550 кв.км, със средна н.в. 200 м. Максималната й дължина е 42 км, а ширината - 13 км. Котловината включва две взаимно перпендикулярни полета - меридионално разположеното Санданско поле (по долината на река Струма )и паралелно простиращото се Петричко поле, по долната на река Струмешница, десен приток на Струма.

Санданско-Петричката котловина се отличава с твърде разнообразен релеф. Централните й части са заети от леглата на двете реки и техните притоци, които имат широки заливни тераси, на места силно заблатени. По периферията на котловината е разположен живописен, покрит със зеленина шлейф от многобройни наносни конуси. Той е особено ярко изразен в подножието на стръмните северни склонове на Беласица и носи името Подгорие. Колоритни са и южните, дълбоко нарязани от множество реки и долове, стръмни склонове на Огражден - достъпна и проходима планина, но все още почти непозната за туристите.

В Петричкото поле има богати запаси на артезиански води. Близо до леглото на Струмешница могат да се видят красивите фонтани от студени водни струи, които достигат до 2 м височина. В сравнение с подпочвените грунтови води, артезианските (напорни) води идват от по-голяма дълбочина. Те са по-чисти, по-студени и с по-високи питейни качества, затова широко се използват за водоснабдяване и напояване.

Санданско-Петричкото поле е образувано в резултат на грабеновото потъване на земните пластове по разломните линии между издигащите се блокови планини на силно натрошения Рило-Родопски масив. По разломите днес бликат множество минерални извори - Сандански, Левуновски, Петрички, при Рупите, Марикостеновски, което позволява развитието на балнеоложкия туризъм и оранжерийното зеленчукопроизводство.

Любопитно: Санданско-Петричката котловина е най-топлото място в България. От десетилетия тук се измерват най-високите средногодишни температури в страната (14 градуса по Целзий), което се дължи на величието на субтропичния средиземноморски климат. Дори и през зимата средните месечни температури не падат под 0 градуса. Мекият климат благоприятства развитието на много средиземноморски растителни видове - чинар, вечнозелен дъб, червена хвойна, вечнозелени храсти, както и отглеждането на топлолюбиви култури - бадем, нар, фъстъци, смокини, прочутите петрички праскови. През последните години се правят опити за отглеждане на корков дъб, киви, мандарини, чай.

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

 

>
11 февруари 2013 г.

Тагове

градове

котловини

летен туризъм

природни забележителности

Забележителности наоколо

Избрани оферти