Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Кефалония - най-големият Йонийски остров

Вижте галерия
1 от 11

 

Йонийските острови са разположени на запад от континентална Гърция – от Керкира (Корфу) на север до Закинтос на юг. Сред тях, притиснат до Одисеевата Итака, се намира най-големият – остров Кефалония. Островът прилича на плуваща жаба, като задните й крака представляват два островни полуострова. Един от тях се издава към северното пристанище Фискардо, а другият извива около втория по големина град Ликсури на Аргостолийския залив.

Дълбоко врязаните в сушата заливи откриват красиви гледки през аквамариновите води на морето и в двете посоки към брега, покрит с безводни хълмове, огрени от далечна мека светлина. Там някъде е и най-високата точка на острова – планината Енос с най-висок връх 1628 м. Макар по-голяма част от сушата да е покрита с безводни варовици, на острова има достатъчно паша за козите и горски масиви, включващи и дървета от местния вид ела (Abies cephalonica). Гроздето в лозята се преработва във вино и стафиди, а големите маслинови градини дават един от най-важните експортни продукти на Кефалония – зехтина.

До средата на ХХ в. островът е бил популярна туристическа дестинация, но през столетието историята му е белязана от големи жестокости. Окупационните италиански и немски части влизат в конфликт помежду си през 1943 г. и 5000 италиански войници са избити хладнокръвно. През август 1953 г. островът е сполетян от катастрофално земетресение, унищожило повечето от сградите. Остава незасегнат само Фискардо на северния полуостров на Кефалония. През 1994 г. британският писател Луис де Берниер публикува романа си „Мандолината на капитан Корели“ – любовна драма, чието действие се развива по време на тежките години на Втората световна война. Въпреки това в книгата е представен един привлекателен и интригуващ образ на острова. Романът по естествен път се превърна в бестселър, а през 2001 г. излезе филм по него с участието на Никълъс Кейдж и Пенелопе Крус, заснет на Кефалония. Така неизмеримата красота на острова стана международно известна и към него потекоха туристи от всички краища на света, любопитни лично да се запознаят с природните забележителности. Островът се оказа достатъчно голям да побере всички новопристигащи и днес все още не изглежда пренаселен и прекалено оживен.

Плажовете и природните пейзажи си остават главната атракция за туристите. При Дрогарати има пещери със сталактити, а в езерото Мелисани край Сами туристите биват закарвани с гребни лодки в пещера, където цветът на водите има странен син оттенък. На много места по южното крайбрежие на острова застрашените големи морски костенурки снасят яйцата си, което днес внимателно се следи и охранява. За тези, които искат да се потопят в дългата история на Кефалония, са на разположение археологически обекти, датиращи отпреди 40 000 години. От по-късно време са кръглите куполни гробници от микенски тип от около 1300 г. пр.Хр. Новооткритите римски гробове край Фискардо хвърлиха нова светлина за епохата на римското владичество на Кефалония – от II в. пр.Хр. до IV в. сл.Хр.

След това време островът е бил обект на множество завоевания. Сицилийските нормани били доведени тук от авантюриста Робер Гискар, който починал на този остров през 1085 г. и чието име носи пристанището Фискардо. След това дошли пизанците, а след тях и венецианците, окупирали острова от ХIII в. до 1797 г. (само за кратко изместени от османските турци в периода 1479–1500 г.). Те оставили след себе си няколко замъка, включително този, носещ името на св. Георги при Кастро. Венецианците отстъпили своето островно владение на французите, на свой ред изгонени от Кефалония от англичаните през 1809 г. Последните се задържали тук до 1864 г. и построили пътища и мостове, както и оригиналната сграда на фара (фанари) край Аргостоли, носещ името на св. Теодор.

Земетресението от 1953 г. хвърля тежка сянка върху съвременната история на Кефалония не само защото срива със земята повечето исторически постройки на острова, но и защото предизвиква емиграцията на значителна част от местните жители. Изкушаваме се да мислим, че Кефалония може да се възстанови, покачена на гребена на вълната на новата си популярност. За съжаление островът се намира върху тектоничен разсед, където постоянно се наблюдават нови, макар и по-слаби земетресения. Това обаче не може да намали интереса на туристите към неподражаемата красота на тези места.

Любопитно: Миртоският залив на северозападните брегове на острова често е споменаван като един от най-красивите плажове на света. Килимът от бели мраморни камъчета само подчертава красивите нюанси на синьото и тюркоазното на морската вода.

Кога да отидете там: През август времето може да стане непоносимо горещо. През май и през септември – октомври туристите тук са по-малко, островът не е така пренаселен, а времето е достатъчно топло за къпане в морето.

На какво да обърнете внимание: На малкия археологически музей в Аргостоли, в който се пази впечатляваща колекция от артефакти от праисторическата и микенската епоха.

Съвети: Вземете кола под наем – островът си заслужава да бъде обиколен, но състоянието на обществения транспорт е крайно незадоволително. Агенции за коли под наем има на летището.

Полезни факти за остров Кефалония:

Координати: 38° 15' с.ш./20° 30' и.д.
Площ: 781 кв. км
Статут: част от Йонийските острови, Гърция
Население: 36 400 души
Главен град: Аргостоли
Официален език: гръцки
Парична единица: евро

Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".

Дата: 24 април 2013г.
4.5/5, 23987 гласа
Забележителности около Кефалония