Начало / Статии / Статии - България

Сливодолското падало - най-високият водопад в Родопите

Автор

/

Наскоро отново посетих района на Бачковския манастир след повече от десетгодишна пауза. Когато за последен път бях там, съм бил на не повече от 10-11-12 години и спомените ми доста се бяха размътили. Та, озовавам се аз в манастира на пети май. Дворът на светата обител е без настилка, явно поради текущ ремонт. Има малка кошара с няколко хилави агънца, а едно черно коте ги гледа и предусеща как утре то пак ще е там, а агнетата ще са вкусни.

След като разгледахме манастира се случи така, че чудният пролетен ден бе достатъчно голям, за да се отбием до близкия водопад Сливодолско падало. Водопадът се намира в резерват „Червената стена“ и е само на 4 км в посока Смолян.

Понеже няма указателни табелки по пътя, ще се опитам да обясня подробно как да стигнете дотам. Ако идвате от Асеновград, хващате пътя за Смолян (II-86) и подминавате Бачковския манастир. Продължавате в посока Смолян и веднага след първия тунел минавате по един мост, след който има рибарник. Тук трябва да си намерите място и да оставите колата, понеже до водопада се ходи пеша през гората.

След като слезете от автомобила се връщате пеша по моста и отдясно на тунела е пътеката, която ще ви отведе до падалото.

Целият маршрут ще ви отнеме не повече от 50 минути. Пътеката следва коритото на река Сливов дол и напук на името не видях нито една слива. Може би и вие няма да видите, така че ако ви се ядат сливи, си пригответе отрано. Препоръчително е също да си вземете водичка, защото по пътя няма, освен ако не ви се пие от реката. На мен ми се допи, ама се сдържах. След около 4-5 минути ходене ще ви посрещне ето тази китна къщурка.

Някои ще кажат, че изглежда изоставена и зловеща. Не им вярвайте, аз се разминах с две ухилени до ушите дечица точно там.

След като я оставите зад гърба си ще се озовете на улица „Гранична“. Единствената къща на улицата е кацнала на една висока скала над реката и наблюдава преминаващите баир-будали. В двора й има хамак, детски играчки и проснат чаршаф. По него ще я познаете.

По нагоре по пътеката теренът е предимно равен и няма да ви се налага да изкачвате големи склонове. Ще ви направи впечатление, че на места гората се храни с табелки (вижте заглавната снимка!), но се оказа, че това било бавен процес.

Иначе като цяло пътеката изобилства от указателни табелки, така че е невъзможно да се изгубите дори да ви се иска. Ще ви направи впечатление, че се движите в посока хижа „Марциганица“.

На много пъти ще преминавате през малки дървени мостчета къде с парапети, къде без. Но няма страшно, те нито са високи, нито реката е голяма. Ако паднете, най-много да се разхладите (и да пиете вода).

След около 35-40 минути, минали в игри и закачки, ще стигнете до водопада, който не е Сливодолско падало. Аз го кръстих Малкото сливодолско падало, но може и да си има друго име.

Малкото водопадче е на не повече от 15 минути преди оригиналното падало. Стигнете ли до баш водопада, ще го познаете – там ще има хора, които му се радват; ще има такива, дето се опитват да слязат до реката, други ще ги предупреждават, че ще се пребият и т.н.

Няма как да го проспите, понеже пътеката става силно занемарена точно след него. На табелката пишеше, че Сливодолското падало е висок 50 метра. На око по ми мяза на 49, а с камерата на телефона не успях да го хвана целия.

Ако са останали неразбрали, Сливодолското падало се намира в Родопите и е най-високият водопад в планината на Орфей.

Точната му локация можете да видите ТУК. До него може да се стигне и от хижа „Марциганица“, но не мога да кажа в какво състояние е маршрутът. Хайде, със здраве и да кажете дали си струваше ходенето.

>
10 май 2018 г.

Тагове

водопади

екопътеки

Родопи

Забележителности наоколо

Избрани оферти