Мелник се намира в тясна долина в югозападните склонове на Пирин, край високите тераси на чудните мелове, или т.нар. Мелнишки пирамиди.
Снимка: Roar Solberg Kvarekvål
Името на града произлиза от старобългарското "мел", което означава бяла глина, креда, вероятно заради ронливите скали , върху които е възникнало селището. От XII до XIV в. Мелник е бил една от важните крепости, която пазела южната граница на средновековна България. Градът бил в разцвет по време на Второто Българско царство, когато деспот Алексий Слав, управител на Родопската и Пиринската област, го превърнал в столица на своето феодално владение.
На опасаното от крепостни стени плато Свети Никола се намирали деспотския дворец, епископската катедрала "Св. Никола" и манастирът "Св.Богородица Спилеотиса", построен от деспот Алексий Слав. По южните склонове на платото, в подножието на цитаделата, се намирали подградията с жилищата на болярите и обикновените хора. Отделните квартали имали свои църкви. Тук се издигал и големият и прочут манастир - "Св.Богородица Пантаноса". Къщите - различни по план и големина, представлявали солидни и добре уредени постройки на два и дори на три етажа, което означавало, че обитателите им са били заможни за онова време хора.
При разкопките на крепостта на деспот Слав са открити редица паметници на мелнишкия бит - керамични съдове, направени в живописната техника сграфито, различни медни и бронзови предмети, части от оръжие, накити.
Кога: целогодишно
Вижте актуални оферти за пътуване в Мелник!