Начало / Статии / Статии - Франция

Забележителности в Париж

Автор

/

Айфеловата кула в Париж

Айфеловата кула (The Eiffel Tower) е световно известен символ на Париж и Франция. Тя е най – високата здание в Париж и всяка година се посещава от милиони хора. Кръстена е на нейния инженер и дизайнер – Густав Айфел. Построена е в чест на стогодишнината от Френската революция. Кулата е наистина впечатляваща -  висока е 384м и широка - 125м, сглобена от повече от 18 000 части чрез 2,5млн. нита. Общото й тегло е 10 100т.  Идеята за този проект дошла през 1884г., а самият строеж бил започнат през 1887г. Построяването му отнело 2 години, 2 месеца и 5 дни.  Интересен факт е, че кулата става с 18см по – висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.

След построяването си Айфеловата кула е била застрашавана от срутване поради негодуванието на различни известни личности. През 1909г. е поставено началото на научни изследвания, свързани с радио предаването, което спасило кулата от срутване. В момента на нея са монтирани предавателите на 6 аналогови ТВ станции, на 48 цифрови ТВ станции (18 – безплатни и 30 – платени), на 31 радио станции и още 120 антени.

Айфеловата кула има три нива. Може да се закупят билети за изкачване по стълби или с асансьор. Стъпалата до първото ниво са над 300. Такава е и бройката им от първото до второто ниво. До третото ниво обаче се стига само с асансьор. Възможно е и да похапнете да на Айфеловата кула ако желаете – на първото и второто има ресторанти.

Триумфална арка в Париж

Триумфалната арка (Arc de Triomphe) е паметник, намиращ се в средата на площада Шарл дьо Гол или познат още като площада Етоал (звезда). Разположен е в западния край на известния булевард Шанз Елизе.

Арката е построена от Жан Шалгрен в чест на хората, участвали в Наполеоновите войни. Поръчката за това здание е направена от самия Наполеон Бонапарт след победата при Аустерлиц. От вътрешната страна на арката са написани имената на водените войни и на всички генерали, участвали в тях. Под нея се намира гробницата на незнайния воин от Първата световна война.

Можете да се качите на върха на арката за гледка към Париж отвисоко.

Булевард Шанз Елизе - легендата на Париж

Шанз Елизе (Champs-Élysées) е престижен булевард, който не е пропускан от никой турист. Смятан е за най-красивия булевард в света и определено е най-известният в Париж макар да е дълъг едва 2 км. Започва от площада Конкорд и завършва при Триумфалната арка. Разделен е на две части – търговска и развлекателна (с паркове отстрани). Проектиран е като продължение на парка Тюйлери през XVIII в. Преди това булевардът е представлявал полета и зеленчукови градини.

На Шанз Елизе има кина, кафенета, луксозни магазини и перфектно поддържани кестени край алеите. Наемите на магазините са наистина скъпи и се подбират марките, които да бъдат предлагани на булеварда. Изисква се разрешение за отварянето на магазин, като не е изключено желаещите да отворят магазин тук да получат отказ.

На 14 юли – деня на Бастилията (национален празник на Франция) се провежда ежегодно военен парад по Шанз Елизе. На него присъства и президентът на Франция.

От 1975 г. там се провежда и последната част от Тур дьо Франс.

Около Коледа булевардът целият блести в празнична украса. 

Домът на инвалидите в Париж

Домът на инвалидите (Les Invalides) е комплекс от сгради, включващи музеи и паметници, свързани с военната история на Франция.

През 1670 г. Луи XIV изисква построяването му, за да може там да се грижат за бездомни и инвалидни ветерани от войните. Проектът е даден на архитекта Либерал Брюан. В комплекса има още музей на макетите с триизмерни експонати на градове, музей на въоръжените сили – сбирката му е изключително богата, част от нея са и много лични вещи на Наполеон Бонапарт; и музей на ордена на освобождението – съдържа 1 500 000 експонати и документи, свързани с френската и международна история.

В църквата на инвалидите се намират тленните останки на Наполеон Бонапарт. Гробът му е изработен от порфир, и се намира в златния купол на църквата.

В двора на Дома на инвалидите има топове и други оръжия, които можете да разгледате отблизо.

Площад Бастилията в Париж

На площада Бастилията (Place de la Bastille) в днешно време има множество кафенета, барове, киносалони, сградата на Бастилската опера и юлската колона. Колоната е построена в чест на загиналите в революциите през 1830 г. и 1848 г.

По-интересна е бурната история на самото място. В периода 1370 – 1383 г. тук е построена Бастилията като част от защитата на Париж. През XVII в. зданието е използвано като затвор, където са затваряли политически, религиозни затворници, бунтари. През този период там са затваряни и много знаменитости. Затворът е бил един наистина голям разход за страната. На 14 юли 1789 г. бастилията е обсадена и разрушена до основи. Оттогава на 14 юли се празнува Денят на Бастилията, националният празник на Франция.

Днес площадът се използва за различни празненства и събития.

Базилика Сакре Кьор - виж Париж отвисоко

Базиликата Сакре Кьор (Basilique du Sacré Cœur). Няма как да сбъркате френското звучене на тази катедрала. Прекрасна, римокатолическа, искрящобяла. И, разбира се, намира се в Париж. Но не сред булеварди и заобиколена от други сгради, а на хълм. Хълмът Монмартър, от чийто връх се открива една от най-красивите гледки към Париж, и то напълно безплатно. За разлика от Айфеловата кула или Кулата Монпарнас.

Като всяка базилика и тази е съпроводена със стотици исторически факти, личности и преразказвана от уста на уста история. И в този случай има намесена война, вяра и духът на хора, борещи се за убежденията си. Събития, години, имена, трудно се помнят, затова вижте няколко интересни факта за Сакре Кьор, с които със сигурност ще я запомните.

Връщаме се за малко в часовете по математика. 85/35/83. Прилича малко на перфектните мерки 90/60/90. С дължината си от 85 м и ширина 35 м катедралата има площ колкото две волейболни игрища. Дори и да не ви звучи внушително, представете си го в допълнение с височината на 20-етажен блок (83 м). А ако допълните всичко с красиви орнаменти, орган, арки, бронзови врати, картината придобива съвсем друг образ, нали?

Подобни исторически сгради с културно значение, символи на вярата на хората, в повечето случаи са финансирани от държавата, правителство или някоя институция. В случая със Сакре Кьор тази институция е народът на Франция. Всички средства за построяването й са събрани от народа във вид на дарения, а имената на всички са гравирани по стените на цялата сграда. Дизайнът на Сакре Кьор е на архитекта Пол Абади, който спечелва конкурс, проведен измежду 77 архитекта

Интересна е ситуацията и около взимането на решение за строежа на базиликата. В края на 18-и век Франция е победена във война и за да се повдигне духа на народа се взима решение да бъде построена катедрала, която да олицетворява несломимият дух на народа. Архиепископът на Париж избира мястото и убеждава френския парламент да приеме закон, според който съществуването на базиликата е от обществено значение.

Като цяло стилът на структурата на базиликата Сакре Кьор представлява свободна интерпретация между римски и византийски черти. Доста необичаен стил за периода, в който е построена. Много от елементите, включени в интериора и екстериора, засилват национализма – като портала с трите арки или двете статуи на екзекутирани национални герои – Жана Д'арк и крал Луи IX на Франция.

Какво е една катедрала без камбанария? А освен че можете да се качите в камбанарията на Сакре Кьор – най-високата й точка, можете да чуете звука на една от най-тежките камбани в света – "Савоярде". Камбаната тежи 19 т, а звънът й се чува на разстояние 10 км. Ако сте на Айфеловата кула, определено ще го чуете.

Ако сте в Париж, за да обикаляте и разглеждате забележителности, сигурно ще се уморите от вървене и пътуване напред-назад. Е, тук имате голямо облекчение и няма да ви се наложи да изкачвате всички стъпала до върха на хълма. Има лифтова кабина отдолу догоре, с която да отпочинете и свежи да отделите време за разходка в и около катедралата.

Дубликат на статуята на свободата в Париж

Дубликат на статуята на свободата (Statue of liberty) има и в Париж, дори са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На информационният панел на пиедестала пише, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Датата, написана на статуята, е 15 ноември 1889 г. - датата на освещаването й.

Другият дубликат се намира на остров Сен Луи или острова на лебедите в река Сена (но можете да я видите и от моста Pont de Grenelle). Погледът на статуята гледа към Атлантическия океан и към нейната „по-голяма“ сестра, намираща се на пристанището на Ню Йорк. Има две дати написани върху нея – 14 юли (щурмуването на Бастилията) и 4 юли (Деня на независимостта на САЩ).

Адрес: едното копие се намира на моста Pont de Grenelle, а другото на адрес: 3 Rue Guynemer в Градините Люксембург.

Катедралата Нотр Дам дьо Пари (Парижката Света Богородица) в Париж

Парижката Света Богородица или Нотр Дам дьо Пари (Notre Dame de Paris) е изключителна готическа католическа катедрала, намираща се в източната половина на остров Сите, разположен в река Сена. Смята се, че тя е един от най-изящните примери за френска готическа архитектура в света.

Построяването на това величествено здание е инициатива на епископ Морис дьо Сюли. Първият камък е бил положен през 1163 г. в присъствието на крал Луи VII и папа Александър III. На това място преди да бъде изградена Нотр Дам дьо Пари е имало руини от римски храм на Юпитер, меровингска църква и каролингска катедрала. Готическата катедрала е била  реставрирана и запазена благодарение на Йожен Виоле Льодюк, един от известните френски архитекти след разграбването и разрушаването й по време на Френската революция. Още много известни архитекти са работили по тази катедрала.

Апсидата и мястото за църковния хор са построени в периода 1163 – 1182 г. Северната и южната фасада датират от XIII век. Характерната им част са розетките, чиято изработка е изключителна.

Западната фасада, на която се намира главният вход на Нотр Дам дьо Пари, е завършена през 1250 г. и съдържа пет основни елемента. Трите изваяни портала са посветени на Страшния съд (в центъра), живота на Дева Мария (север) и живота на Св. Ан с най-старата статуя на катедралата от 1170 г.

В галерията на кралете има 28 статуи на крале от Юдея и Израел. Голямата розетка, намираща се близо до кралската галерия, оформя ореол около статуите на Дева Мария и Младенеца.

В тържествената галерия се намира линия от богато украсени арки, които са свързани с кулите. На южната кула се намира и 13-тонната камбана Емануел, която се използва само при официални събития. 

Дворецът Версай в Париж

Приютил най-пищния кралски двор след рухването на Римската империя и безспорно най-посещаваният френски замък, Версай е построен в зенита на величието на френската монархия – вековен разцвет, продължил от 1682 г., когато Луи ХІV се премества тук от Париж със своя двор и свита от 20 000 души, до 1789 г., когато Луи ХVІ и кралица Мария Антоанета били уведомени, че идват революционни тълпи.

През 1662 г. върху мястото на старата ловна хижа на баща си Луи ХІV започва изграждането на новото седалище на правителството на Франция, което става символ на кралски излишества. За построяването на двореца Версай били необходими над 30 000 работници, а това струвало на Франция почти цялата държавна хазна. 

Неговата най-запомняща се зала е Огледалната зала (Galérie des Glaces), чиято стена към парка е прорязана от седемнайсет големи сводести прозореца, а отсрещната стена се състои от 357 блестящи огледала, които са били свидетели на много натруфени балове, сватбата на Луи ХІV и Мария Антоанета, както и подписването на Версайския договор през 1919 г. Гостите на баловете са можели да се наслаждават на собствената си помпозност и красота, докато танцували в залата. Всяко едно от огледалата било поставено така, че да отразява някоя от фреските на тавана. От другата страна са разположени редица прозорци, през които може да се наблюдават градините и залязващото слънце.

Пищните барокови Големи апартаменти (Grands Appartements) са също толкова забележителни. След като разгледате двореца отвътре, разходете се бавно из прочутия 1000-декаров парк на Версай; симетричните градини са проектирани от известния Андре Льонотр, а в неделя фонтаните действат с пълна мощ. 

Дворецът Версай: 21 км югозападно от Париж. Влакове тръгват редовно от гара Монпарнас.

Най-добро време: Fêtes de Nuit са специални представления от светлини и фойерверки, провеждани през юни-септември; проверете в местното туристическо бюро запрограмата.

Хитрости за посещение: Ако сте гражданин на ЕС до 26 години, можете да посетите Версайския дворец безплатно - прескочете опашката за билети и директно се наредете за влизане. Затворен в понеделник (дори и тогава обаче са отворени градините и паркът, които са с вход свободен винаги освен в дни с концерти и специални събития). 

Център Жорж Помпиду в Париж

Център Жорж Помпиду (Centre Georges Pompidou) е комплекс, в чиято високотехнологична сграда се помещават обществената библиотека, националният музей за модерно изкуство, а също и институтът за наука, музика и проучвания за акустиката.

Центърът е посветен на Жорж Помпиду – президент на Франция в периода 1969 – 1974 г. Официално центърът е открит през 1977 г. от настоящия тогава президент - Валери Жискар д'Естен. 

Музей на Огюст Роден в Париж

Музеят на Огюст Роден (Musée Rodin) е отворен през 1919 г. в хотел Бирон и околностите му. Роден е използвал хотела като собствена резиденция от 1908 г. Впоследствие дарил цялата си колекция от скулптури, като уговорката му с френските власти била Бирон да се превърне в негов музей, както и станало.

В музея се намират едни от най-известните му творения като „Мислителят“, „Целувката“ и „Портите към ада“. Много от скулптурите му са изложени в просторните градини на музея.

В музея има стая, посветена на работата на Камий Клодел – известна скулпторка и художник-график. Там може да се видят и творби на Моне, Реноар и Ван Гог, които са били част от личната колекция на Роден.

Музей на Пикасо в Париж

Музеят на Пикасо (Musée Picasso) е разположен в сърцето на историческата част на Париж и съдържа колекция от няколко хиляди творби на Пабло Пикасо.

Пикасо е роден през 1881 г. Започва да учи изкуство през 1895 г. През целия си живот създава доста и разнообразни творби – картини, скулптури, графики, керамика, гравюри, а дори и поезия.

След смъртта му през 1973 г. много от творбите му стават собственост на френската държава. Било взето решение да се направи негов музей. Къщата, която била избрана за колекцията, е хотел Сале от XVII век, намиращ се в района Маре. Сградата му е построена в периода 1656 – 1659 г. от феодалния владетел Пиер Обер де Фонтеней. Преди да стане музей хотелът е бил доста известен. В определен период е нает от посланика на Венеция, като е използван за училище за изкуства. През 1975 г. е отдаден на държавата.

Днес в Музея на Пикасо в Париж можете да видите 203 картини, 191 скулптури, 85 керамики и над 3000 графики, гравюри и  ръкописи. Освен колекцията на Пабло Пикасо, музеят притежава и няколко творби на Сезан и Матис.

Лувърът в Париж

Лувърът (Louvre Museum) е най-големият музей във Франция и най-посещавания музей в света. Намира се на десния бряг на Сена. В него се помещават над 380 000 експоната и 35 000 произведения на изкуството, датиращи от праисторията до XIX век. Музеят е разположен на площ от 73 000 кв. м (което обяснява и защо да се опитате да разгледате всичко за ден е чисто безумие).

Музеят Лувър се намира на територията на двореца Лувър, който Луи XIV използва, за да събере кралските колекции.

Лувърът е отворен на 10 август 1793 г. с експозиция от 537 картини, като основната част са били притежание на църквата  и на кралското семейство. Поради структурни проблеми, музея е бил затворен в периода 1796 – 1801 г. Размерът на колекцията се увеличава значително по време на управлението на Наполеон Бонапарт, заради което е кръстен музей Наполеон. След поражението му при Ватерло, много от експонатите, плячкосани от армията на Наполеон, са върнати на собствениците им.

Експозицията се увеличава също и при кралете Луи XVII и Шарл X, както и при втората френска империя.

Днес колекцията е разделена на осем експозиции – египетски антики, антики от Близкия изток, гръцки, етруски и римски антики, ислямско изкуство, скулптури, декоративно изкуство, картини и печатни издания и графични композиции.

В първата експозиция – египетски антики, има над 50 000 експоната, включващи артефакти от цивилизациите на Нил, датиращи от 4000 г. пр.Хр. до IV в. Това е най-голямата колекция в света, проследяваща египетския живот.

Втората експозиция – антики от Близкия изток, ни показва цивилизациите на Близкия изток и първите заселници там. Тя е разделена на три части – Източно Средиземноморие, Месопотамия и Иран.

Третата експозиция - гръцки, етруски и римски антики – съдържа произведения, датиращи от Неолита до VI в.

Четвъртата експозиция - ислямско изкуство – обхваща 13 века и 3 континента. Там може да видите предмети от  керамика, стъкло, дърво, желязо, а също килими, текстил, миниатюри.

Петата експозиция - скулптури – тук може да видите известните скулптури на Микеланджело - „Умиращият роб“ и „Непокорният роб“.

Шестата експозиция - декоративно изкуство – обхваща периода от Средновековието до средата на XIX век. Основната част от нея е принадлежала на кралските семейства.

Седмата експозиция – картини - съдържа 6000 произведения на изкуството от XIII век до 1848 г. Има творби на Микеланджело, Рафаел, Леонардо да Винчи, Рембранд, Джото и др. Тук е и прочутата Мона Лиза, чиято зала е винаги претъпкана с посетители. 

Последната експозиция - печатни издания и графични композиции – събира различни творения на хартия. Съдържа 8600 произведения, които са част от кралската колекция.

Хитрости за посещение: Колекцията е наистина огромна и не може да се разгледа за ден или два, а и опашките са едни от най-дългите в Париж. В сряда и в петък Лувърът е с удължено работно време до 21:45 часа и ако дойдете следобед към 17 часа, почти няма опашки. Вземете си интерактивен аудиогид, който ще ви позволи да слушате интерв'та и информация за всяко произведение, което виждате, както и да се ориентирате къде се намирате и къде да откриете конкретни произведения на изкуството. Граждани на ЕС до 26 навършени години влизат в Луваъра безплатно (достатъчно е да покажете лична карта или паспорт). 

Градините на Тюйлери в Париж

Градините на Тюйлери (Jardin des Tuileries) е най-централният и наистина красив парк в Париж. Намира се на десния бряг на Сена, между Лувъра и площад Конкорд. Той също свързва тези забележителности с Tриумфалната арка през булеварда Шанз Елизе. Паркът е бил част от двореца Тюйлери, който е бил опожарен и разрушен.

Градините на Тюйлери са проектирани от Андре Ле Нотр (дизайнера на градините на Версай) през 1664 г. Те се разполагат на обща площ от около 255 декара.

В паркa може да се насладите на езерца, статуите и цветните градини.

Мулен Руж в Париж

Мулен Руж (Moulin Rouge) е световноизвестно кабаре, за което се пише в книгите, пее в песните и се показва във филмите. Името му в превод от френски означава Червена вятърна мелница. Построено е от Жосеф Олер през 1889 г. Намира се близо до хълма Монмартър.

Мулен руж е популярен като родното място на модерната форма на танца кан-кан - прелъстителен танц, изпълняван от куртизанки,  и подходящ за забавления само за пълнолетни. Този танц става известен и започва да се танцува в цяла Европа. Днес Мулен Руж е туристическа дестинация, предлагаща музикални и танцови забавления за възрастни. Въпреки че е минал повече от век, кабарето е запазило духа и стила си.

Преди да посетите Мулен Руж прочетете, чуйте и вижте:

Доста знаменитости са възпявали Мулен Руж като Лайза Минели, Латоя Джаксън, Елтън Джон, Жозефин Бейкър, Ивет Жилбер, Франк Синатра, Едит Пиаф и много други. Мулен Руж е обект на картините на художника на постимпресионизма – Тулуз – Лотрег. „Мулен Руж" е заглавието на книгата на Пиер Ла Мур, който е филмиран през 1952 г. с Хосе Ферер и За За Габор (Жа Жа Габор) в главните роли. През 2001 г. се прави друга екранизация на Мулен Руж с Юън Макгрегър и Никол Кидман. Има и още други едноименни филми, но тези двата са номинирани за Оскар.

Кабаре Лидо в Париж

Лидо (Lido) е известно кабаре, намиращо се на блестящия булевард Шанз Елизе. Там се изпълняват екзотични представления, чийто конкурент могат да бъдат само тези в Лас Вегас. Това е и мястото, където Елвис Пресли прави импровизиран концерт. Други известни изпълнители, посетили и изпълнявали репертоарите си в Лидо, са Едит Пиаф, Морис Шевалие, Далида, Шърли Маклейн, Лаурел и Харди и др.

Музей д'Орсе в Париж

Музеят д'Орсе (Musée d'Orsay) се намира на левият бряг на Сена. Помещава се в сградата на бивша жп гара. Зданието е построено в периода между 1898 – 1900г. Съдържа основно произведения на френското изкуство, датиращи от 1848г. до 1915г. и включва картини, скулптури, мебели и фотографии. Една от най – скъпите и най – добре познати колекции е колекцията от произведения на изкуството на импресионизма. Тя включва творци като Моне, Дега, Реноар и Сезан.

Вижте актуални оферти за екскурзии до Париж!

>
23 декември 2009 г.

Тагове

арки

кули

Забележителности наоколо

Избрани оферти