4 упражнения за спокоен живот от японски дзен монах

В наши дни мнозина са изгубили усещането за здрава почва под краката си – те са притеснени и объркани от неспособността си да разберат как да живеят живота си. Впускат се в търсене на изключителното, като така се опитват да възвърнат душевното си равновесие. Но дори след като натиснете бутона за рестарт, изключителното остава извън всекидневието. 

Щом се върнете към обичайния си живот, стресът отново ви притиска и мозъкът блокира. Под тежестта на бремето вие отново започвате да търсите изключителното. Познато ли ви звучи този безкраен кръговрат? 

Колкото и да се оплаквате от сложността на живота, промяната на света не е лесна задача. Ако светът отказва да се движи в посоката, в която желаете вие, може би е време да промените себе си.  Тогава в какъвто и свят да попаднете, ще можете да се движите из него удобно и с лекота. 

Мислете за работата, която вършите, като за случайна среща

В офиса, където работите, има хора, които постигат отлични резултати, и такива, които като че ли никога не са ефективни. Как може да бъде обяснено това?

Повечето човешки същества общо взето са надарени с едни и същи способности. Така че, ако има нещо, което да определя резултатите, които постигаме, това може би е умствената настройка, с която всеки един от нас подхожда към поставената задача.

Каквото и да вършите, бъдете благодарни за възможността да го правите. Радвайте се на шанса да работите. Нямам намерение да звуча идеалистично – просто повтарям онова, което много велики мъже и жени са казали някога.

Ако смятате, че вършите задачата по принуда, тогава ще приемате работата като бреме и това ще поражда негативни чувства. Същото се случва и в практикуването на дзен. В момента, в който се уловите, че се питате „Защо трябва да почиствам градината всяка сутрин?“, обучението ви се обезсмисля.

Всичко, което вършим като човешки същества, е безценно. Ако трябва да търсим смисъл в онова, което правим, нужно е първо да се превърнем в главно действащо лице в работата. Ако я приемаме с благодарност, всяка една работа придобива дълбок смисъл и става безценна.

Трудната част във всичко е да продължите напред

„Работата, която върша сега, е истинското ми призвание.“ Всеки, който може да каже това, е късметлия. Повечето хора обаче най-вероятно се чудят: „Дали тази работа наистина е за мен? Сигурно има и друга, за която съм по-подходящ“.

Хората, разбира се, имат различни способности. Но не трябва да забравяме и за упоритостта. Практикуващите дзен монаси стават рано, измитат и почистват градината, изпълняват религиозните ритуали...Повтарят едни и същи неща всеки ден и смисълът се открива в самото повторение.

Винаги, когато чувствате, че сте изпълнени с енергия, можете да започнете нещо. Приключването също е лесно. Трудната част е да продължите да го правите. Ако всеки ден си казвате, че нещо не е за вас, тогава как можете да очаквате някой ден да кажете, че нещо е подходящо за вас?

Склонни сме да сравняваме себе си с останалите. Завиждаме за леката работа на съседа. Виждаме някой, който е талантлив, и изпадаме в депресия. Но в края на краищата удоволствието се крие в повторението на работата, която ви подхожда.

Открийте радостта у себе си

Има едно учение, за което се смята, че е било проповядвано от риндзай дзен свещеник на монасите, които обучавал: „Където и да отидете, бъдете господари на съдбата си. Така, където и да се озовете, нещата ще бъдат такива, каквито са в действителност“.

Винаги полагайте всички усилия независимо от обстоятелствата или ситуацията, за да проявите истинското си аз – вашия вътрешен протагонист – за да се справите с онова, пред което сте изправени.

Ако посрещаме нещата по този начин, всички ние ще успяваме да откриваме истината. А в нея ще намерим пълното щастие. Това е значението на онова учение.

Когато се налага да се справяме с трудни задачи, често изпитваме желанието да се оплакваме от това. Казваме: „Можеха да го дадат на някой друг“ или „Само такива неща ми дават да върша“. Но с подобно отношение е много трудно да откриете радост в работата си.

Хората, които правят всичко възможно, за да се насладят на онова, което вършат, имат най-голям шанс да постигнат вътрешен мир. Често това, което им носи наслада – работата, с която се занимават – има потенциала да се превърне във възможност.

Мястото, където се намирате в момента, ролята, която изпълнявате, хората, с които се срещате днес, всяко едно дребно нещо е възможност. Никога не знаете къде може да се появи тя. Престанете да пренебрегвате онова, което вършите, и започнете да живеете.

Най-бързият начин за постигане на резултати

Има една поговорка, „Лятото топли, а зимата духа“, която се отнася до ненавременните и безполезни неща. Но със сигурност идва момент, когато онова, което не ви е нужно сега, ще се окаже полезно. Говоря за необходимостта да се чака търпеливо за подходящия момент.

Макар, че всичко е работа, някоя може да ви се струва апетитна и да поражда завист, а друга да е скучна и обикновена. Въпреки че всички неща са еднакви, на човешката природа е присъщо да иска бляскавата служба. 

Но за онези, които са на същата тази работа, нещата невинаги са бляскави. Дори тук ставате свидетели на рутината от постоянното вършене на едни и същи задачи.

Онова, което сега ви изглежда безполезно, може да се окаже многообещаващо. Дори най-малкото усилие не е напразно, когато работите здраво в настоящия момент.

Представете си, че шефът ви попита: „Кой ще свърши тази работа?“. Задачата е досадна и никой не вдига ръка. Но това е най-точният момент да се обадите: „Аз мога да се справя“. Превърнете се в човек с подобен начин на мислене. Това ще ви се отплати.

Повече можете да прочетете в книгата: "Изкуството да живеем просто" от Шунмьо Масуно.

 

Дата: 20 април 2020 г.
4.5/5, 20607 гласа
Етикети:
Виж още