Древната мъдрост на суфите за хармонията и красотата

Хармонията е единственото нещо, което създава красота. Красотата сама по себе си няма смисъл. Нещо, което изглежда красиво в дадено време и на определено място, може да се окаже грозно при други обстоятелства. Това се отнася и за мислите, думите и постъпките.

Това, което наричаме прекрасно, е такова само в определено време и при определени условия. Тъй че единственият начин да се определи истинската красота е посредством хармонията. Хармонията в съчетанието на цветовете, хармонията на формите и линиите изгражда онова, което ние наричаме красота. Всяка дума, мисъл чувство или действие, което създава хармония, е производно на красотата.

Откъде се ражда стремежът към хармония и какво поражда стремежа към дисхармония?

Естествена е склонността на всяка душа да търси хармония, а склонността към дисхармония е неестествено състояние на ума или нещата. Във физическо измерение всичко, което е неестествено, лишава душата от красота. Човешката психика е такава, че реагира както на хармонията, така и на дисхармонията. Самото му същество е устроено така — на ментално и физическо ниво човек реагира на всичко, което идва към него, било то хармония или не.

Стремежът към хармония прилича на скалата в морето. При вятър и буря тя стои твърдо. Вълните яростно се хвърлят върху нея, но скалата издържа техния натиск, позволявайки им да се удрят в нея. Като се борим с дисхармонията, ние я увеличаваме. Ако се откажем от борбата с нея, ние спираме да наливаме масло в огъня, който в противен случай ще се усили и ще причини безброй разрушения. Без съмнение, колкото по-мъдри ставаме, с толкова по-големи трудности ще се сблъскваме в живота, защото всяка дисхармония ще насочи силата си към нас, защото не й се съпротивляваме. Ето защо сме длъжни да помним, че всички трудности ни помагат да разрушим дисхармонията, която в противен случай ще се увеличи безкрайно. Това положение има своите преимущества. Всеки път, когато издържаме на напора на дисхармонията, ние увеличаваме своите сили. Ставаме по-силни, дори външно постъпката ни да изглежда като поражение. Но онзи, който осъзнае колко е нараснала силата му, никога вече няма да се чувства победен. И ще дойде ден, когато човекът, който е породил дисхармонията, ще разбере, че всъщност той е победеният.

Суфият избягва всякакви нехармонични действия; той е търпелив и контролира ритъма на речта си и никога няма да каже нещо преждевременно или да започне да отговаря, без да изслуша въпроса докрай. Той възприема като дисонанс думата несъгласие, изречена по време на спор и се стреми да превърне самия спор в хармоничен акорд. Стремежът да се противоречи често прераства в страст и човек започва да противоречи дори на собствените си идеи, ако ги чуе изречени от друг. За да запази хармонията, суфият лесно и плавно модулира своята реч от едно ниво на друго; казано с други думи, като гледа на проблема от позицията на другия човек, той възприема неговата гледна точка, вместо да настоява на своето. Такава реч създава добра основа за всеки разговор с помощта на встъпление, което подготвя слуха на събеседника така, че говорещият да получи съвършен отзвук. Суфият внимателно наблюдава всяко свое движение и изражение, както и проявите на другите хора и се опитва да създаде съзвучен хармоничен акорд между себе си и останалите.

Хармонията в живота се постига по същите пътища, както хармонията в музиката, макар че трябва още по-продължително и сериозно изучаване, отколкото развиването на музикален слух и глас. За слуха на суфия всяка произнесена дума звучи като нота — правдива, ако словото е хармонично, и фалшива, ако словото е нехармонично. Той прави гамата на своята реч ту мажорна, ту миньорна или хроматична, съобразявайки се със ситуацията. Неговото слово било то диез, бемол или чисти тонове, се излива в акорд по законите на хармонията.

Животът в обществото ежечасно създава дисхармония и суматоха, и колкото по-чувствителни ставаме, толкова по-тежко е за нас. Идва време, когато колкото по-смирен, изпълнен с блага воля, доброта и благосклонност е човек, толкова по-тежък е животът му. Често такъв човек обезкуражено се плъзга надолу, но ако запази своята храброст, в края на краищата ще разбере, че случилото се не е загуба, защото силите му толкова са нараснали и укрепнали, че неговото присъствие и думи управляват мислите, чувствата и действията на другите. Неговият собствен жизнен ритъм ще стане толкова мощен, че ще започне да дава ритъм на всеки, който го последва. На Изток това свойство се нарича качество на ума на повелителя. Но за да устоим на напора на несъответствието, идващо отвън, първоначално трябва да добием устойчивост към всичко, което идва отвътре, от нашия собствен „аз“. Собственият „аз“ се управлява по-сложно, отколкото чуждия, но ако човек е неспособен да контролира себе си, ще претърпи много несполуки и ще му бъде много трудно да се противопостави на дисхармонията, идваща отвън.

Какво поражда дисхармония в нас самите? Слабостта. Дали слабостта е физическа или психическа — все е слабост. Твърде често може да се види, че телесната болест поражда дисхармония и склонност към дискомфорт. Понякога хората считат за норма това, което в действителност е проява на болест на ума. Не се отделя достатъчно внимание на вродените дефекти на разума, а самият болен няма шанс да ги забележи. Той постоянно открива грешки в другите и било на работа в офиса, в къщи или другаде, вечно създава дисхармония. Никой не може сам да осъзнае това, но за да бъде лекуван, първо трябва да бъде признат за болен.

Причината за всеки дискомфорт и за всеки неуспех е липсата на хармония, затова най-важното нещо, което трябва да се създаде при всяко обучение, е чувството за хармония. В децата трябва да се развива чувство за хармония и да им се помага да се научат я създават. Не е толкова трудно, както изглежда. На детето трябва просто да се показват различните проявления на хармонията в различните житейски постъпки.

Повече можете да прочетете в книгата: "Мистични медитации" на Хазрат Инаят Хан