Национален парк Грос Морн - земята, която времето забрави

Какво значи името? Разположен покрай скалистия западен бряг на Нюфаундленд, „голямото печално място“ е в действителност област с изумителна природна красота, фантастичен пейзаж от груби, скалисти планини, резки фиорди, дълбоки ледникови езера, крайбрежни мочурища и изваяни от вълните стръмни скали.

Добавете щипка мъгла и e лесно да обрисуваме какъв живот е имало тук преди 1000 години, когато Лейф Ериксон и трийсет и пет викинги мореплаватели основават първата европейска колония в Северна Америка – в Л’Анс о Медоус (L’Anse aux Meadows), на около 130 км северно от парка.

От геоложка гледна точка хиляда години могат да изглеждат един ден – което е особено очевидно в областта Тейбълланд на „Грос Морн“. Като най-сбитите версии на високите самотни хълмове и плата в американския Запад, възвишенията на Тейбълландс са голи, с ръждив цвят, нивелирани и ерозирани от времето, изпъстрени тук-там с парчета трудно прорасла зеленина, но иначе изглеждащи точно каквото са: разкрила се праистория.

Преди около 570 милиона години скалите, които образуват тази област, са били част от земната мантия, движени към повърхността изпод кората по време на един континентален сблъсък, когато земите, които стават Африка и Северна Америка, се блъсват една в друга. Все едно да видиш скелета на земята.

Пешеходният туризъм е най-добрият начин да опознаете областта. Четирикилометровият (отиване и връщане) маршрут „Тейбълландс“ се простира от Троут Ривър Гулч до Уинтърхаус Брук Каньон и слага ударението върху суровата геология на Тейбълландс, докато по-дългият маршрут „Грийн Гардънс“ предлага 10- и 15 километрови възможности, които се спускат от безплодните земи през северни гори към плодороден морски бряг, където красиви ливади са разположени върху вулканични, прошарени с пещери стръмни скали.

Затвореното езерце Троут Ривър, разположено точно покрай южната граница на парка, е друга живописна забележителност, простираща се 15 км между стръмни, груби хълмове. Старите рибарски селища в региона също си струват поспирането в тях, както е в Дискавър Сентър точно извън Уди Пойнт, с изложби на геоложки породи, растителен и животински свят и човешката история в областта.

Северно от залива Бони, крайбрежният път (Шосе 430) следва една широка, мочурлива равнина, с драматичните планини Лонг Рейндж, извисяващи се на изток. Грос Морн, най-високата от тези планини със своите 805 м, възнаграждава туристите с поразяващи гледки на парка и дълбокия залив Сейнт Лорънс.

На по-малко от половин час път с кола на север от Роки Харбър – главния град на областта и мястото на туристическия център в парка – Уестърн Брук Понд е най-популярната спирка в парка, със съчетание от пешеходни и с кораби екскурзии, изследващи затворения ледников фиорден пейзаж и фауна.

Къде: Нюфаундленд, Канада
Най-добро време: пролетта, когато рододендроните цъфтят; февруари-март за ски бягане