Начало / Статии / Статии -

Намиране на вътрешното убежище

Автор

/

Как намираме вътрешното си убежище чрез безмълвието на речта? Тялото на болката има своя реч. То има свои гласове. Не е трудно да избягваме определени хора, да сменим работата си и да получим развод, обаче е много трудно да се разведем с критичните гласове, говорещи вътре в нас.

Дори ако отидем на прекрасна почивка, речта на болката ще пътува с нас. Ако отидем на плажа, и тя ще е там. Ако отидем в планината, за да подишаме свеж въздух, вътрешният ни диалог ще продължи. Как можем да победим тази вътрешна критика? Това не е възможно да стане само с говорене, дори и с „по-разумно“ говорене, както обикновено се опитваме да правим. 

Може би ще кажете: „Нямам проблеми с дългове; просто не искам да мисля за това. Зает съм с работата си и имам активен социален живот.“ Но когато се събудите в три часа сутринта, започвате да мислите за дълговете си. Подходящ ли е моментът? Не. Но ето, вие лежите в леглото си, неспособни да заспите отново, защото водите разговор със себе си. Той е много шумен. 

И така, вие се разправяте с вътрешните си гласове и стигате до временно успокояване на разсъдъка. Намирате основания да се успокоите. Намирате основания да се почувствате добре. Ако искате да измислите основания, за да се почувствате спокойни и умиротворени, можете да го направите. Обаче това не е решението на вътрешното ви безпокойство, защото независимо колко разумно е основанието, то пак е част от речта на болката. 

И така, какво можете да направите? Фокусирайте вниманието си и се вслушайте в тишината. Ако вашите гласове говорят непрестанно, просто им позволете да го направят и почувствайте пространството и тишината около тях, вместо да слушате тях и да се опитвате да говорите с тях. Почувствайте тишината във гласовете и около гласовете, вместо да се опитвате да откриете тишината в тяхното отсъствие. Не е необходимо да избягате от шума, за да откриете тишината. Тя съществува. Тя е съществувала винаги. Можете да я откриете. Като цяло вие нито отхвърляте вътрешните си гласове, нито пък ги каните. Просто сте напълно отворени. Отвореността е ключът. Както небето приема облаците, така и тишината приема всички звуци, били те външни или вътрешни. Един мой познат си купи къща на прекрасен парцел, който изглеждаше разположен на много спокойно място. Обаче той бе обсебен от идеята за шума. Каза ми: „Можеш ли да повярваш? Платих толкова много пари, за да имам спокойствие и тишина, а пак чувам шум от шосето!“ Искаше да съди брокера, че му е продал тази къща, защото я е представил като намираща се на спокойно място. Според него това означавало, че не бива да се чува никакъв шум. Още щом се нанесе в нея, започна да чува шум и мога да кажа, че положи много усилия, за да го чува. Не правим ли всички ние точно това? Напрягаме се да чуем шум. Вслушваме ли се обаче в тишината вътре в нас? Точно сега, ако се вслушате, ще можете да я чуете. Ще откриете още повече, ако чуете тази тишина. В мига, в който чуете тази тишина, силата на вашите вътрешни гласове ще отслабне. Обаче ако мразите своите мисли и вътрешен диалог, те никога няма да отслабнат. Когато чуете тишината, ще сте способни да приемете дърдорещия ум. Когато го приемате без оценка или анализ, силата на вашите вътрешни гласове се разпада.

Повече може да прочетете в книгата: "Тибетска медитация за вътрешен мир и радост" на Тензин Уангял Римпоче

В Тибетска медитация за вътрешен мир и радост" учителят по медитация Тензин Уангял Римпоче ни напътства да намерим убежище в себе си, вместо да търсим подкрепа отвън. Използвайки инструкциите на Дауа Гялцен, ръководител на тибетската медитация от 8-ти век, като средство за ръководене на съзерцателна практика, Римпоче отваря очите ни към дарове, скрити в обикновени преживявания.

16 април 2020 г.

Тагове

медитация

Пътуване към себе си

Забележителности наоколо

Избрани оферти