Закон за най-малкото усилие - принципът на хармонията и любовта

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави. Лао Дзъ 

Законът за най-малкото усилие се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания. 

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие

Законът за най-малкото усилие има три компонента, три неща, които бихте могли да направите, за да задействате принципа „прави по-малко и постигай повече". 

Първият компонент е приемането. 

Приемането означава просто да вземете решение: „Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са." Тоест, ще помните, че „този момент е такъв, какъвто трябва да бъде", защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Този момент, същият който преживявате точно сега, е кулминация на всички моменти, преживени от вас в миналото. Той е такъв, какъвто е, защото цялата Вселена е такава, каквато е. 

Като се противите на този момент, вие всъщност се противите на цялата Вселена. Това означава, че приемате този момент напълно и безрезервно. Приемате нещата такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искали да бъдат в този момент. Важно е това да се разбере. Можете да си пожелаете в бъдеще нещата да бъдат различни, но в този момент ще трябва да ги приемете такива, каквито са. 

Ако сте обезсърчени и разстроени от някого или от нещо, спомнете си, че не реагирате на човека или ситуацията, а на своите чувства по отношение на човека и ситуацията. Това са ваши чувства и за тях друг няма вина. Когато приемете и осъзнаете това напълно, вие сте готови да поемете отговорността за начина, по който се чувствате, и да го промените. А щом сте в състояние да приемате нещата такива, каквито са, вие сте готови да поемете отговорността за своето положение и за събитията, на които гледате като на проблем. 

Вторият компонент е отговорността. 

Какво е отговорност? Отговорност означава да не обвиняваш никого и нищо за своето положение, включително и себе си. Отговорност означава, приемайки дадено обстоятелство, дадено събитие, даден проблем, да си способен на градивна реакция към положението, такова, каквото е в момента. Всеки проблем съдържа в себе си семена на възможности и съзнанието за това ви позволява да вземете момента и да го преобразите в по-добро нещо или в по-добра ситуация. 

Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за мъчител или тиранин, ще се превърне във ваш учител. Реалността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочетете да интерпретирате реалността по този начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие. 

Винаги, когато се сблъскате с тиранин, мъчител, учител, приятел или враг (по същество между тях няма разлика), напомнете си: „Този момент е такъв, какъвто трябва да бъде." Каквито и взаимоотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни за живота в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на вашата еволюция. 

Третият компонент е непротивенето

Това означава, че вашето съзнание е настроено да не се противи и вие сте отхвърлили необходимостта да убеждавате другите в своята правота. Ако наблюдавате хората около себе си, ще установите, че те прекарват деветдесет и девет на сто от времето си, отстоявайки своите становища. Ако вие просто се отърсите от необходимостта да защитавате схващанията си, в резултат ще разполагате с огромни количества енергия, прахосвана преди. 

Когато заемете отбранителна позиция, когато обвинявате другите, не приемате момента, не се примирявате с него, животът ви среща съпротивление. Винаги, когато срещнете съпротивление, си давайте сметка, че ако насилвате ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Нали не искате да сте като висок дъб, който не се превива пред бурята, а се прекършва и рухва. Положително бихте предпочели да бъдете гъвкави като тръстиката, която се свежда под поривите на вятъра, но оцелява. 

Напълно се откажете да защитавате становището си. Като нямате становище, което да защитавате, вие не позволявате да се породи спор. Правите ли го постоянно, престанете ли да се борите и съпротивлявате, вие ще изживеете в пълна мяра настоящето, а това е подарък. Веднъж някой ми каза: „Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар". 

Ако прегърнете настоящето и се слеете с него, ще почувствате, че във всяко живо същество пулсира огън, светлина, искра на екстаза. А щом започнете да усещате това тържество на духа във всичко, което е живо, щом го възприемете напълно, във вас ще се зароди радост и вие ще отхвърлите ужасното бреме на противенето, възмущението и уязвимостта. И едва тогава ще станете весели, безгрижни и свободни.

Откъс от книгата: "Седемте духовни закона на успеха" на Дипак Чопра.