Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Педбалкан - преход между Дунавската равнина и Балкана

Между обширната Дунавска равнина на север и главната Старопланинска верига на юг се намира Предбалканът, който представлява система от ниски и средновисоки планински ридове, плата, хълмове, котловини, долини и проломи. Условно Предбалканът се дели на Западен, Среден и Източен.

             Васильов връх - най-високият връх в Предбалкана

Западният Предбалкан се простира от Връшка чука до река Малки Искър. Тук се намират планинските ридове Бабин нос, Ведернишки рид, Рибашка могила, Белоградчишки Венец, Милин камък, Широка планина, Веслец, Борованска могила и др., Скалните феномени Белоградчишки скали, Божият мост край село Лиляче, каньоновидни речни долини, предбалканската част на живописния Искърски пролом и множество пещери, сред които Магурата. В тази част на Предбалкана, от двете срани на Искър, се простира Карлуковското карстово плато – един от най-богатите пещерни райони в България, включен в първия в България геопарк „Искър-Панега”.

Единствената естествена дъбова гора в Западният Предбалкан се опазва в поддържания резерват „Училищна гора”, в Лъкавишкия рид, Ботевградско. Милин камък е нисък планински рид в Западния Предбалкан (463 м) със стръмни северни и полегати южни склонове. Тук на 18.05.1876 г. четата на Христо Ботев води ожесточено сражение с османските войски. В Милин камък се намира Младеновата пещера, в която са открити кости от мамут, див кон и други древни животни. Чрез подземна карстова система тя вероятно е свързана с водната пещера Понора, дълга 2948 м. В нея тече подземна река с прагове, водопади, дълги и тесни езера. Най вероятно подземната река се появява на повърхността чрез сифон в карстовия извор Жабокрък. Наблизо е Божият мост край село Лиляче.

            Божият мост край с.Лиляче, Западен Предбалкан

Средният Предбалкан разположен между река Малки Искър и Стара река, е най-високата и най-широката част на Предбалкана, с най-много планински ридове. Тук са ридовете Драгоица, Лисец, Лествица, Микренските височини, Ловчанско-Севлиевските височини, проломени от реките Осъм и Росица, Търновските и Габровските височини. В Средния Предбалкан, на река Бохот – десен приток на река Росица, се намира красивият бигорен Хотнишки водопад (на 15 км северозападно от Велико Търново).

Пичудливите скални венци на синклиналното карстово плато Стражата, в Средния Предбалкан. Стражата е рядък природен феномен – представлява типичен инверсен релеф. След разрушаването и отнасянето на съседните антиклинални ридове от ерозията и денудацията синклиналното понижение остава да стърчи като високо плато сред околния нисък релеф. В средния Предбалкан, на 8 км южно от град Габрово, в живописната тясна долина на река Сивек, ляв приток на Янтра, се намира Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра”. Пресъздава на живо старите занаяти на балканджиите в този край, изпълнявани с автентични инструменти и механизми, задействани главно от водната тяга.

На запад от най-високия едноименен връх на Васильовската планина се издига високата скала – Койница (Койнец), наречена на младия овчар Койно от село Лесидрен. Легендата разказва, че всеки ден той пасял овцете си на поляните около скалата. Изкачвал се на най-високото място и свирел с кавал на своята изгора Неда, която била долу в селото. Веднъж Койно поискал да я зърне поне за миг и се надвесил от скалата, но точно тогава най-големият овен от стадото  го блъснал и момъкът загинал в бездната. От сълзите на Неда там бликнали езера – Недините езера. От тях извира левият начален приток на Лесидренската река, която се влива в река Калник, а тя отнася „сълзите на Неда” в река Вит.

В Средния Предбалкан, между реките Калник, Бели Вит и Бели Осъм се намира най-високият дял на Предбалкана – Васильовска планина (1490 м), която привлича любителите на природата с множество атрактивни обекти – язовир „Сопот и курортните селища Шипково и Рибарица, Гложенския манастир. В обширното Деветашко плато, разположено между реките Осъм и Росица, са най-дългите водни пещери в България (Бонинска, Водопада, Урушка маара, и др.). В Средния Предбалкан са и много от най-известните ни пещери (Деветашка, Градешница, Бачо Киро), живописният пролом на река Янтра. Реките силно са разчленили релефа и образуват т.нар. скаровидна речна мрежа (съчетание на надлъжни синклинални долини и напречни проломи през антиклиналните планински ридове).

       Деветашко плато - река Осъм, местността Водопада                                                 Снимка: Веселин Станев

Източният Предбалкан е най-малък по площ и силно стеснен към Черно море. Той обхваща Антоновските височини, Лиса планина, хълмистата област Сланник, Роякското плато, живописния пролом на река Голяма Камчия (Тича)през Преславска планина. В местността Патлейна (в Драгоевска планина) е едноименният поддържан резерват, в който се охранява най-голямото у нас естествено находище на див рожков, а в поддържания резерват „Дервиша” („Конски кестен”), в Преславска планина, се опазва единственото наше естествено находище на конски кестен (балкански ендемит) – и двата вида са терциерни реликти, включени в червената книга на България.

За Предбалкана са характерни карстовите извори , сред които е и Глава Панега. Почти по границата с Главната Старопланинска верига има множество минерални извори – Вършец, Шипково, Вонеща вода. Климатът на Предбалкана е типичен умереноконтинентален. През зимата най-студено е в котловините, закътани между палнинските ридове, заради температурните инверсии. Една от най-ниските абсолютни температури – 35,4 С под нулата, е измерена в Севлиевската котловина. Предбалканът попада изцяло в европейския пояс на широколистните гори. Върху сивите горски почви растат различни видове широколистни дървета и храсти – благун, цер, габър, сребриста липа, бук, леска, дрян, глог, шипка. Варовитите терени са обрасли с люляк, смрадлика, божур и др., край реките растът върби и тополи.  Животинският свят в Предбалкана е представен от европейски видове – благороден елен, сърна, глиган, лисица, вълк, горски мишки, яребица, балкански кеклик, гъглъби, гургулици, дроздове и други пойни птици. 

Любопитно: На източния стръмен долинен склон на река Осъм, в Деветашкото плато, е величественият вход на Деветашката пещера, широк 55 м и висок 38 м (втори по височина в България след входа на пещерата Проходна). Той води към огромна пещерна зала – най-голямата в Европа. В нея спокойно може да се побере софийският катедрален храм „Александър Невски”! В тази зала, използвана доскоро като склад, са открити ценни археологически находки (каменни оръдия, останки от жилища, керамични, бронзови и медни предмети). Те доказват, че засега Деветашката пещера е единствената у нас, обитавана от палеолита до днес.

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

Дата: 03 април 2013 г.
4.5/5, 10167 гласа
Забележителности около Белоградчик