Начало / Статии / Статии - България

Скитове и метоси на ставропигиалните манастири

Автор

/

Скитовете и метосите са малки монашески обители, които се управляват от голям манастир. Изграждали се като малки манастири – имали църква, стопански и жилищни сгради. През Възраждането в тях често били килийните училища, поддържани от манастирите. Обикновено скитовете имали по-строг устав от този в манастира и затова били използвани като място за уединение и духовно израстване.

За разлика от тях метосите били изграждани в населено място и изпълнявали функции, свързани с обслужването на манастирската общност. Всички ставропигиални манастири имат могобройни скитове и метоси. Ставропигиалните манастири са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод. На българска територия те са три на брой.

Скит „Св. Йоан Предтеча” на Троянския манастир бил построен през 1832г. и  е най-трудно достъпния в Стара планина. Сигурно затова в него често отсядали хайдути и революционери. В средата на 19в. в скита прекарал една година възрожденският писател и изобретател Матей Преображенски, който по това време проучвал и конституирал „перпетум мобиле „ (вечен двигател). По време на Априлското въстание скитът бил опожарен. В сегашния си вид бил възстановен през 1913 г. Днес той е комплекс от църква, жилищни сгради и стопански постройки. Църквата била построена през 1914 г. Царските двери от иконостаса са истинско произведение на изкуството. Предполага се, че били изработени към края на 18 в. и се намират в музея на Троянския манастир.
Местоположение: 10 км. от Троянския манастир, местността Зелениковец.

Метох „Св. Георги” на Бачковския манастир бил основан през 11 в. като място за нощуване на поклонниците на манастира. Опожарен  бил по време на кърджалийските нападения в края на 18 в. и началото на 19 в. Възобновен бил след чумната епидемия през 1812г. До днес от комплекса е оцеляла само църквата „Св. Георги” ( около 1732 г. ) и 13-метровата камбанария. Църквата е почти квадратна и изцяло изписана. Предполага се, че част от стенописите са дело на Захари Зограф, а останалите били рисувани от местния художник Алекси Атанасов. Жилищните и стопанските постройки са рухнали.
Местоположение: гр. Асеновград

Метох „Орлица” на Рилския манастир се споменава още в дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Той бил създаден като място за нощуване на поклонници на път за Рилския манастир. В църквата „Св. св. Петър и Павел (1478 г.) са запазени най-старите стенописи (1491 г. ) с изключение на тези от Хрельовата кула. Стенописът „Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски” е изключително пройзведение на изкуството, рисувано от Никола Образописов при последното изографисване на метоха през 1863 г.
Местоположение: 22 км. от Рилския манастир, до гр. Рила.

Вижте още в "Повече от 100 забележителни манастира в България"

>
09 април 2013 г.

Тагове

идеи за уикенд

летен туризъм

манастири

паметници

религиозен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти