Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Стадионът във Филипополис - арена за спортни игри, състезания и гладиаторски борби от римско време

Това, че един процъфтяващ античен град като Филипополис е имал стадион (амфитеатър), не е изненада за никого. Но неговото откриване е един от големите успехи на българската археология.

В римските градове обикновено амфитеатърът е една от най-монументалните обществени сгради. Там се провеждали тържествени спортни игри, състезания и гладиаторски борби. Освен Олимпийските, които са голямо събитие и в наши дни, от античността са известни Питийските, Кендрийските и Александрийските игри, в които участвали представители на целия античен свят. Откриването на стадиона в днешния Пловдив покава, че тук се провеждали и Филипополски игри.

Откритите каменни надписи дават много сведения за самите игри и за някои прославени атлети. Един от тях бил 40 пъти победител в панкратеона ( игра, подобна на съвременния бокс) и 9 пъти на пале (борба). Друг надпис съобщава, че във Филипополските игри участвали и били чествани като победители състезатели от град Сарди, в Мала Азия, и Еолида, Гърция.

В амфитеатъра се провеждали и гладиаторски игри. Надгробните паметници на загинали гладиатори разказват за победите и трагичната им съдба. Популярен е надгробният надпис на гладиатора Виктор Скевас (Левака). Той бил роден в Тесалоники (Солун) и в битките нападал и с лявата ръка, но въпреки това бил победен от гладиатора Пинас. Изглежда Скевас е бил много популярен, защото друг гладиатор, на име Полинек, отмъстил за него, а приятелят му Клавдий Тал издигнал надгробен паметник на Скевас.

Филипополският стадион бил построен по времето на император Марк Аврелий.Намира се между Сахаттепе и Трихълмието. Останките му днес са умело адаптирани към съвременната архитектура на град Пловдив. От оригиналните мраморни седалки са запазени 13 реда, като най-долният се намирал на височина 1.80 м от пода на арената. Между седалките се спускат стръмни стълбища. Засводен вход води към подземен коридор, застлан с големи каменни плочи. Вероятно от там са извеждали на арената дивите животни за ловните спектакли. Арената е прецизно измазана с три пласта хоросан. Намерени са мраморни пиластри с релефи на бог Хермес, покровител на игрите.

При източната порта на Филипополис е намерен правоъгълен каменен фриз, дълъг 2.40 м, който се крепял на колони. Върху него са представени четири последователни сцени на двубой между двама гладиатори. От дясно на ляво, в първата сцена, е изобразен гладиатор с набедрена препаска, наколенник налевия крак и щит в лявата ръка. Срещу него е боец рециарий - гол и въоръжен само с тризъбец и мрежа. Във втората сцена рециарият атакува с тризъбеца, като в лявата ръка държи кама. В третата сцена тежко въоръженият гладиатор атакува с две ками. Очевидно те са му помогнали, защото в последната сцена той е представен като победител. До него е изобразен символът на победата - палмово клонче.

Любопитно: Смята се, че римляните възприели гладиаторските игри от етруските. В цялата Римска империя такива игри се провеждат, за да се почете култа към личноста на императора. През 218 - 222 г. Филипополис получил почетното звание неокор (пазител на култа). В храма на Аполон Кендрийски тържествено е поставена статуя на император Елагабал, а първожрецът на императорския култ (архиереус диоплон) извършил жертвоприношения. Той бил задължен да урежда гладиаторски борби, посветени на култа към императора. Стадиони имало и в други римски градове по българските земи. Досега са открити в Марцианополис, Диоклецианополис и Сердика.

Къде: гр.Пловдив, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

Дата: 13 ноември 2012г.
4/5, 8026 гласа
Забележителности около Пловдив