Начало / Статии / Статии - Япония

Световен пътеводител на любителя на храната

Автор

/

Светът е като стрида, като хотдог или фалафел, или пък паеля. Когато пътуваме, често се влюбваме в някоя храна от пръв поглед (или от първата хапка).

Кулинарният експерт Марк Битман обяснява:

В централната част на Манхатън има едно непретенциозно японско ресторантче, на което дори не знам добре името. Посещавам го най-малко веднъж месечно, а също изпращам там и приятели.

Но не всички, а само такива, за които смятам, че ще оценят забавната, непосредствена, не-суши страна на японска храна – повечето от тях хора, които са били в Япония. И пак повечето от тях неизменно остават във възторг. След това се обаждат, за да ми кажат: „Беше невероятно! Освен нас имаше само японци! Отвсякъде се чуваше японска реч! Храната беше напълно различна! Сякаш се намирахме в Токио!”

Всъщност, не. Не е така. Не съм експерт по Токио, но мога да кажа, че колкото и автентични да са станали подобията на чуждестранната кухня в родните ни градове, изживяването не е същото. Бистрото извън Франция, сергията за „фъ” в която и да било страна освен Виетнам, „траторията”, която не е в Италия, заведението за тако дори на 160 километра от Мексико... без да подценявам което и да е от тези места – защото наистина самата храна може да е също толкова добра, колкото оригинала – усещането е различно.

Естествено, причината е, че храната е само един от няколкото ключа към фантастичното кулинарно приключение на непознато място. Кой опитен пътешественик не помни как се е натъквал на ресторант, различен от всичко, препоръчано от приятели (или пътеводители) – на откритие, което е само негово; иначе казано, на истинско откритие? Всички знаем, че тогава храната дори не е най-важното; тя става символ, основна и неразделна част от много по-широка картина, от изживяване, което не може да бъде повторено и от най-автентичните турски, марокански или аржентински заведения у дома. Ето три примера:

1. На връщане от ранен сутрешен крос в едно село (така и не узнах името му) в провинция Сок Чанг в делтата на Меконг, се натъкнах на количка, продаваща супа „фъ”. Вече от седмица ядях „фъ” всеки ден (а след тичане никога не спирам, за да ям), но нещо в тази количка – видът, ароматът, възрастната жена, сервираща горещия бульон – ми се стори особено съблазнително. Седнах заедно с моите ранни сутрешни другари и се насладих на това „фъ” повече от всяко друго.

2. Разхождайки се пеша из Истанбул, се оказах изгубен – не безнадеждно, но сериозно. Спрях се доста объркан и си дадох сметка, че съм извънредно гладен. Влязох в първото срещнато заведение – нещо като столова за бързо хранене от типа, който никога не бих избрал у дома – и си поръчах някаква рядка яхния от разварен ориз, моркови, лук и грах. Звучи ужасно, нали? Но оттогава си я готвя сам, и то постоянно. Всъщност днес тя е сред любимите ми храни.

3. В един снежен, ветровит ден в Източен Берлин се разхождах из странно сивите квартали в дните след обединението, но преди облагородяването на града, в търсене на нещо истинско, въпреки че не бях сигурен какво точно. Без план (и всъщност без никаква представа какво правя) се спуснах по няколкото стъпала, водещи към една стара кръчма, поръчах си единственото ястие с кисело зеле, което предлагаха – „швайнехаксе”, или свински джолан, и приседнах на няколко бири с новите си местни приятели.

Дали това са най-добрите храни, която съм ял, или дори най-добрите образци на конкретните ястия? Не знам. Но бяха случайни, чудесни, спонтанни преживявания, оставили у мен (както си личи) трайни спомени – спомени, сравними с първия ден в Рим, с първата гледка на Биг Бен, на Голдън Гейт…

Такива неща не ми се случват в Ню Йорк (където съм израснал и живея) и се обзалагам, че не се случват и на вас, без значение къде живеете. И няма как да бъде иначе: ние никога не бродим из своите градове така, както бродим из чуждите. Никога не излизаме с намерението да се изгубим, да направим неочаквани открития, да посетим заведения, за които нито сме чели, нито пък чували. Именно тези са усещанията, които ни карат да пътуваме.

„Световен пътеводител на любителя на храната“ (Издателство „Сиела“) ще ви срещне с най-известните кухни на планетата.

В книгата ще намерите кратки бележки от някои „влюбени в храната” световноизвестни майстори готвачи, адреси на най-добрите ресторанти, където предлагат местни специалитети, повече от 50 рецепти, които можете да пробвате у дома, както и стотици наименования на екзотични (и познати) храни и готварски термини, обяснени достъпно.

>
13 ноември 2013 г.

Тагове

книги

кулинарен туризъм

кулинарни изкушения

ресторанти

Забележителности наоколо

Избрани оферти