Начало / Статии / Статии - Индия

Джайсалмер - Златният град в Индия (ВИДЕО)

Автор

/

Раджастан е „Земя на кралете“ – махараджи и раджпутски воини, на крепости и дворци, на езера и оросявани от фонтани градини. Има прочути места, като Джайпур с неговия Дворец на ветровете и „Удайпур“ с приказния бял Езерен дворец. А на около 600 км на запад, скътано дълбоко в сухите степи на пустинята Тар, е едно друго бижу: Джайсалмер, „Златния град“.

Златен е цветът на могъщата крепост, свит юмрук от кули и три реда стени, която се издига от сърцето на този малък, но гъсто населен град – който сам по себе си някога е бил подобно укрепен.

Това днес е последната „жива крепост“ на Индия, което ще рече, че във вътрешността на цитаделата все още живеят и работят около 2000 души. Някога тук е бил царски анклав на махараджите от Джайсалмер, за което свидетелства седеметажният дворец и комплексът от джайнистки храмове, датиращи от 12-и до 15-и век.

Джайсалмер е град на камъка, най-вече в рамките на крепостта, където дори пътищата са покрити с дялан камък. Местният жълт пясъчник, който му е дал прозвището „Златния град“, все още се добива в района и изнася по цял свят. Той се цени особено за улични и подови настилки.

По пътя към Джодхпур им множество кариери, осигуряващи прехрана за местното население. В ярък контраст с яката крепост, всички основни сгради са сложно и деликатно изваяни (както отвътре, така и отвън) от златист пясъчник. Балкони, врати и фасади са изпъстрени с геометрични и природни мотиви, които образуват истински филигранни дантели там, където камъкът се откроява в балюстради, колони, паравани и орнаменти. Цветя, пауни, слонове, и дори велосипеди се появяват изваяни в барелеф или като свободно стоящи статуи.

Каменоделците и резбарите са усъвършенствали тази традиции в продължение на повече от 800 години.Със своите стени, характерно осеяни с кръгли отбранителни кули, „Златната крепост“ на Джайсалмер предлага внушителна гледка над града и околния пейзаж.

Покрай лабиринта от тесни улички под крепостта се редят „хавелите“, домовете на богатите търговци. Разположени около вътрешни дворове, те са прекрасно адаптирани към местния климат: през най-горещите месеци въздухът навлиза в двора посредством естествена конвекция и циркулира нагоре, проветрявайки четирите или петте им етажа през многобройните балкони и прозорци. Най-хладните стаи се намират в сенчестата основа на сградата, докато откритите тераси над нея улавят вечерната прохлада. А когато сезонът на жегите отмине, горните стаи стават предпочитани.

Три от „хавелите“ са особено известни: Салем Сингх Ки Хавели и Натхамал Ки Хавели са принадлежали на везири на махараджите от Джайсалмер, а Патуон Ки Хавели, която е отворена за посетители, е комплекс от пет къщи, построе ни от богат търговец през 19-и век. На югоизток от града е водохранилището „Гади Сагар“ – голямо изкуствено езеро с резервоар от 14-и век, заобиколено от изящни храмове и гробници на светци. Езерото е известно със своите сомове, които, ако решите да им хвърлите залък хляб, прииждат на рояци, премятайки се един през друг.

Джайсалмер е основан от Бхати Раджпут и кръстен на името на Рауал Джайсал, който построил тук укрепление през 1156 г. Градът контролирал търговските маршрути, преминавали между Индия и днешен Пакистан, както и тези, обхождащи Хималаите на път за Централна Азия и Китай.

Камилските кервани превозвали злато, украшения, коприна, сол, килими, благовония, подправки и опиум, а махараджите на Джайсалмер вземали своя дял във вид на данъци. Това предизвиквало завистта на други регионални владетели, особено на султана на Делхи, Ала-уд-Дин Килджи, който предприел осемгодишна обсада, завършил през 1294 г. с „джаухар“ – ритуал, при който жените ритуално се самоизгарят на клада, а мъжете им отиват да се бият до смърт. По-късно, през 17-и век, градът приема сюзеренната власт на моголския владетел Шах Джехан и процъфтява както никога преди.

Джайсалмер дълго устоява срещу британското управление на Индия, преди да му се покори през 1818 г., но дотогава, с развитието на Бомбай като пристанище, той вече страда от силната конкуренция на морската търговия. Разделянето на Индия през 1947 г. затваря границата с Пакистан и Джайсалмер повяхва, изпълнявайки ролята единствено на армейско укрепление.

Едва напоследък той възкръсва отново за живот като ценна туристическа дестинация и последна спирка по железопътния маршрут от Джодхпур. Сега няколко от „хавелите“ са превърнати в луксозни хотели, а градът изобилства от занаятчийски магазини, ресторанти, чайни и улични изпълнители.

Джайсалмер е отправна точка за пустинни сафарита, а тридневният Фестивал на пустинята, създаден с цел привличане на туристи, се провежда всяка година през февруари и предлага богата програма от народна музика, танци, театър, куклени представления, надбягвания с камили, както и популярните състезания за връзване на чалми и за най-хубави мустаци. Това събитие носи на Джайсалмер популярност и доходи, които могат да бъдат инвестирани обратно в опазването на изключителната му архитектура.

Снимки: Thinkstock/Gulliver

Любопитно: Историческият воден резервоар на града, наречен „Гади Сагар“, е построен през 1367 г. През вековете около него се образува комплекс от красиви храмове и светилища, някои от които се превръщат в острови с прииждането на водите.

Кога да отидете там: От октомври до март. Фестивалът на пустинята е през февруари. От април до юни температурите се покачват до 46°C, а големите валежи са от юли до август.

На какво да обърнете внимание: Местните занаяти включват резба върху камък, килимарство, бродерия, а също изработка на огледала и чанти от камилска кожа.

Полезни съвети: Когато посещавате джайнистки храм, трябва да свалите обувките си, както и всичко изработено от кожа, в това число колани, чанти и портфейли.

Вижте най-добрите оферти за пътуване до Индия!

 

16 октомври 2015 г.

Тагове

архитектура

екзотика

крепости

мечтани туристически дестинации

Забележителности наоколо

Избрани оферти