Начало / Статии / Статии - Норвегия

Шпицберген - Дивият запад на Арктика

Автор

/

Шпицберген дълго време бил наричан „Дивият запад на Арктика“. Китоловци, ловци на животни с ценни кожи, миньори, полярни изследователи и търсачи на нефт са опитвали късмета си по тези места, борейки се със суровия климат, с белите мечки, както и помежду си. Техните следи са останали като незначителни драскотини по тялото на тази огромна земя с дива и необуздана природа.

             Снимка: Jürgen Krämer

Шпицберген е най-големият остров от архипелага Свалбад. Намира се в Баренцово море на 650 км северно от Норвегия и на около 1300 км от Северния полюс. Ако не е минаващото наблизо топло течение Гълфстрийм (и неговото продължение – Северноатлантическото течение) той би било една пустош, покрита с вечен лед. Теченията обаче правят по-умерени нормално ниските средни температури за тази географска ширина – 5 градуса през лятото и минус 14 градуса през зимата. Полярната зима донася непрогледен мрак на острова в продължение на близо четири месеца: от 26 октомври до 15 февруари, а от 20 април до 23 август пък слънцето въобще не залязва под хоризонта.

„Среднощното слънце“ осигурява достатъчно светлина за забележително разнообразна гама от растения – около 165 вида, като нежните пурпурни потайничета и свалбадските макове. Те изникват сред блатистата тундра и това привлича тук 30 вида прелетни птици. Много от тях гнездят на острова с милиони. Най-често срещаните са кайрите, буревестниците, чистиците и няколко вида чайки. Презимуват обаче само тундровите яребици. В морето около Шпицберген се срещат тюлени, моржове и китове белуга. На сушата живеят полярни лисици, елени и бели мечки.

Норвегия притежава Шпицберген от 1905 г., което е уредено със Свалбардския договор от 1920 г., но 40 държави, подписали този документ, имат право да изследват природните богатства на острова с търговска цел. Откакто Вилем Баренц за пръв път се натъкнал на този остров през 1596 г., различни държави са се опитвали да го поставят под властта си. Баренц се опитвал да открие североизточен маршрут за плаване през Арктика с цел достигане на търговските пристанища на Далечния изток. След него този опит направили и други мореплаватели като англичанина Хенри Хъдсън през 1607 г. Така холандците първи декларирали своите претенции върху островите на архипелага, последвали ги англичаните, а след тях и датчаните.

              Снимка: Aah-Yeah

Първите обекти, привлекли колонизаторите, били китовете, тюлените и белите мечки заради ценните им мазнини и кожи. Ловуването на тези животни продължило чак до ХХ в., поради което и днес в някои от заливите на Шпицберген се белеят китови кости. През ХIХ в. на острова били открити и добивани залежи от каменни въглища. Боричканията между съперничещите си въгледобивни компании довели до необходимостта от подписване на международния Свалбардски договор и напрежението през втората половина на ХХ в. спаднало. Населението на острова днес е съсредоточено само в четири „градчета“, свързани по море, въздух и моторни шейни (но не и през лятото, когато няма сняг, но няма и пътища). Русия експлоатира каменовъглена мина край градчето Баренцбург – селище, останало от съветската епоха и известно с пропагандните си стенни пана и най-северно разположеният в света паметник на Ленин.

Добивът на въглища тук едва ли вече е рентабилен, но се предполага, че Русия държи да запази своето присъствие тук поради прогнозите, че Свалбардският архипелаг разполага с още неразкрити напълно залежи от нефт, равняващи се на една четвърт от целия запас на планетата. Днес туризмът е основният поминък на островните жители. На пристигналите по въздуха туристи през пролетта се предлагат условия за зимни спортове. През лятото круизните кораби обикалят по фиордите и ледниците на Шпицберген и дават възможност на гостите да се възхитят на невероятно красивата природа и разнообразния растителен и животински свят (стига мъглите и айсбергите да не попречат на това). Туристите ще видят и някоя от отдавна изоставените къщички в невероятно изолирани места – тъжен спомен от пропаднали човешки начинания в Дивия запад на Арктика.

Любопитно: Лонгийрбюен е най-северното градче на света, с около 2000 постоянни жители и забележително с ярко боядисаните си къщи, построени така, че да издържат на суровите климатични условия. През лятото снеговете се топят и под тях се показва маскировъчният цвят на тундрата. Холандският изследовател Вилем Баренц дал на Шпицберген това име през 1596 г. То означава „островърха планина“. Бели мечки бродят из острова и представляват една от големите атракции на Шпицберген. Като се има предвид, че те достигат тегло от 500 кг и не се отнасят дружелюбно към хората, отношението към тях трябва да е много внимателно. Всеки, който напуска населените места, трябва да е въоръжен с пушка и има право да стреля за самозащита.

Кога да отидете там: Туристическият сезон продължава от юни до август, когато слънцето грее и през нощта. За зимни спортове елате от март до май.

На какво да обърнете внимание: На музея „Свалбад“ в Лонгийрбюен, където е представена историята на островите, включително и множество впечатляващи примери на смелост или природни катастрофи.

Съвети: Никога не се приближавайте до белите мечки. Те може да ви изглеждат тромави и мили, но вие за тях сте храна, а те тичат с 40 км в час.

Полезни факти за Шпицберген:
Координати: 78° 54' с.ш./18° 1' и.д.
Площ: 39 044 кв. км
Статут: норвежки остров
Население: 2500 души
Главен град: Лонгийрбюен
Официален език: норвежки
Парична единица: норвежка крона

>
29 май 2013 г.

Тагове

екстремен туризъм

зимен туризъм

летен туризъм

лукс

приказните острови

северно сияние

Забележителности наоколо

Избрани оферти