Начало / Статии / Статии - България

Стара планина - величествената кръстница на Балканския полуостров

Автор

/

В древността траките наричали Стара планина Аемон, а по-късно Хем, Хемус, Емус, което означава голяма планина. За славяните тя била Маторни гори.В началото на 16 в. за първи път се появява името Стара планина. През 16-17 в. планината била наричана Каменица. След нахлуването по нашите земи турците превели името Маторни гори като Коджабалкан. Впоследствие остава само името Балкан, което добива голяма популярност и по-късно дава името на целия Балкански полуостров.

Величествената верига представлява поредица от планински дялове, планини и ридове, отделени чрез седловини, проходи, котловини и дълбоко всечени речни долини. Напречно я прорязват величествените проломи на реките Искър и Камчия. За опазване на природното богатство на панината са обособени един национален парк, 3 природни парка и 28 резервата – 13 със строг режим , 5 биосферни  и 10 поддържани. Въз основа на морфохидрографските особености на Стара планина се дели на Западна, Средна и Източна стара планина.
 
Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия до Златишкия проход. Състои се от добре обособените дялове и планини: Светиниколска, Чипровска (най-величествена, с връх Миджур, 2168 м), Берковска, Козница, Понор, Врачанска, Мала и Голема планина, Чепън, Ржаа, Софийска планина, Мургашка и Етрополска планина. В Западна Стара планина се намира най-обширният старопланински карстов район, представен от класически повърхностни и изключително разнообразни и красиви подземни карстови форми.

В района са проучени повече от 600 пещери, сред които едни от най-живописните в България – Леденика, Темната дупка. Мощната твърд на планината е прорязана от внушителния Искърски пролом, където са забележителните Лакатнишки скали, Ритлите и водопадът Скакля. Западният дял на Стара планина почти изцяло попада в Черноморката водосборна област. Най-големите реки, които извират от нея – Огоста, Лом и Нишава (чрез Морава, Сърбия), са притоци на река Дунав. В Западна Стара планина се намират ПП „Врачански Балкан” и резерватите "Чупрене", „Горната кория” и Врачански карст.

              Изглед от Централна Стара планина

Средна (Централна) Стара планина е най-величествената и красива част на Старопланинската верига. Разположена е между Златишкия проход и прохода Вратник. В сравнение с останалите части на Балкана Средна Стара планина е най-високата и най-тясна.Склоновете й са много стръмни, както на юг, към Задбалканските котловини, така и на север, към Предбалкана. Планинските дялове изобилстват от причудливи скални образувания, отвесни скали, дълбоки пропасти и много обилни заравнености. Пенливите реки образуват многобройни бързеи, прагове, водопади и ждрела. Много места са с изразен карстов релеф, а по южните склонове често се срещат наносни конуси. По билото на Средна Стара планина минава Главният Балкански вододел. Северните й реки са притоци на река дунав, а южните – на река Марица.

Високи седловини (проходи) разчленяват Средна Стара планина на четири дяла – Златишко-Тетевенски, Троянско-Калоферски, Шипченско-Тревненски и  Елено-Твърдишки. Троянско-Калоферската планина, разположена между Рибаришкия (най-високият проход в Стара планина – 1570м) и Ясенския проход, е най-високият дял на Главната Старопланинска верига. Над билото се извисяват старопланинските първенци  Ботев, Триглав (2276м.), Зли връх (2197м.), Левски (2166м.). Северните й склонове са дълбоко прорязани от реките Бели и Черни осъм, Видима и Росица, а по южните склонове по-дългите притоци на Стряма и Тунджа образуват тесни клисури, високи прагове и водопади.

Шипченско-Тревненската планина се простира от Ясенския проход до Прохода на републиката (Хаинбоаз). Над заобленото й било се извисяват редица скалисти върхове. Сред тях са връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), където през 1868г. загива Хаджи Димитър, и връх Шипка (1326м)със скалния издатък Орлово гнездо, където по време на Руско-турската война се водели ожесточени боеве. Елено-Твърдишката планина се простира от Прохода на републиката до прохода Вратник. Най-високят връх е Чумерна (1536м.) Красивата Златишко-Тетевенска планина е между проходите Златишки и Рибаришки в Средна Стара планина. Над заравненото й било, разположено над 2000м.н.в., вълнообразно се диплят невисоки заоблени върхове – Косица, Картал,Ттевенска баба и най-високият Вежен (2198м). Северните й склонове са дълбоко прорязани от началните притоци на река Вит Черни и Бели Вит, а южните – от притоците на река Тополница.

Малкият резерват „Козята стена” обхваща северните склонове на връх Козя стена (1669м.) и екстремната пътека Кликон в Троянската планина, в горното течение на река Бели Осъм (в землищата на селата Чифлик и Рибарица). Отвесните скали на върха се извисяват над вековни букови и буково-елови гори. Северозападната му част е алпийски обект. Тук се опазват местообитания на диви кози и находища на редки растения, сред които нежният еделвайс. Образци от уникалната природа на Средна Стара планина се опазват в НП „Централен Бакан”, ПП „Българка”, и в 17 резервата, от които 4 биосферни, 9 със строг режим и 4 поддържани.

              Нос Емине, Източна Стара планина

Източна Стара планина започва от прохода Вратники горното течение на Стара река и завършва до нос Емине на Черно море.     Широката долина на река Луда Камчия я разделя на два успоредни, широко развити клона.Северният клон, известен като Матор планина, включва Котленско-Върбишкия дял (с най-висок връх Разбойна, 1128м.) и Камчийско-Еминския дял. Между тях е живописният Лудо-Камчийски пролом с природната забележителност Чудните скали. Южният склон, известен още като Удвой планина, започва със Сливенска планина и продължава на изток със Стидовка, Карнобатска и Айтоска планина. На юг от тях са ридовете Гребенец и Терзийски баир.

Източна Стара планина е най-ниската част на Стара планина – най-високият й връх е Българка (1181м), в Сливенска планина.Билата й са заоблени и тревисти, но склоновете са силно разчленени, на места доста стръмни. В Котленска и Сливенска планина е широко развит карстът – многобройни пропасти, пещери и карстови извори.В Котленския балкан е природната забележителност Злостен. В Сливенска планина се намира третата по дълбочина и една от най-красивите пропасти в България – Ямата (334м). Стените й са покрити с изкрящи бели и кремави натеци.

В местността „Карандила”, в Сливенска планина, се намира прочутият минерален извор Кушбунар (Птичи извор). До него има паметник на орлица и малко орле.Тракийска легенда разказва, че орлите първи открили лечебната сила на бистрия планински извор.Те водели тук малките орлета и ги потапяли в чудодейните води, за да станат здрави и силни. Щом страите, болни и изнемощели орли се окъпели във вълшебния извор, силите им се възвръщали и те отново гордо се понасяли към върховете.

Любопитно: Билото на Стара планина е граница между континенталното и средиземноморскито климатично влияние, чието смесване поражда невероятното климатично, почвено и биологично разнообразе в България. Северните склонове на планината са умереноконтинентален, южните – с преходноконтинентален, а над 1000-1200 м н. В. климатът е типично планински. За Стара планина са характерни няколко климатични рекорда. На връх Мургаш духат най-силните ветрове. Връх Ботев и Мургаш си поделят първенството за най-ветровитото място в България, а Петроханският проход е едно от местата с най-обилни годишни валежи (1160 мм).

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

>
28 март 2013 г.

Тагове

зимен туризъм

летен туризъм

планини

природни паркове

природни резервати

семеен туризъм

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти