Перу - из географията на една стара цивилизация от новия свят (пътепис)

За това пътуване в Перу с жена ми Мария умувахме 2-3 години. Колебаехме се заради височинната болест, за която в мрежата се носеха всякакви терзания от препатили туристи. Едни ги боляла главата, на други им се виел свят или не стигал въздух, трети не мърдали и метър без да дъвчат кока. Алкохол пък – абсурд! Оказа се, че няма нищо страшно.

Напротив: лично аз се качих три пъти на повече от 4300 метра над морското равнище, всяка вечер пих червено вино и от лютата перуанска гроздова писко (43 градуса!), но не изпитах никакви проблеми. Даже взех да се занасям с екскурзоводите: абе стига с тия четирихилядници, дайте нещо по-високо...

Шегата настрана – вярно е, че не всеки понася безпроблемно надморската височина. За лек перуанците съветват да се пият повече течности – вода или чай от кока, като почти във всеки хотел той се предлага на туристите безплатно. Но височините в Перу са факт, който няма как да се прескочи.

Та тук преминават Перуанските Анди, които имат цели десет 6-хилядника, като най-големият сред тях – връх Уаскаран, се издига на 6768 метра. Андите са част от трите ярко отличаващи се климатични зони наред с пустинното и дълго 2400 км Тихоокеанско крайбрежие и тропическата Амазония, през която преминава най-голямата река в света - Амазонка.

Гъстите тропически гори в Амазония произвеждат близо 20% от кислорода на планетата и неслучайно й носят прозвището „Белият дроб на Земята”. Друг е въпросът, че само през последния половин век безогледната сеч е унищожила почти 1 милион кв. км гори. А прогнозите за следващите десетилетия в това отношение cа още по-тревожни.

Перу граничи с Тихия океан и няколко латиноамерикански държави: Бразилия, Еквадор, Колумбия и Боливия, с която дели в съотношение 60:40% най-високо разположеното сладководно плавателно езеро в света – Титикака. Страната заема площ от над 1 285 000 кв. км и е третата по големина в Южна Америка след Бразилия и Аржентина. Когато испанците стъпили на тази земя през първата половина на XVI век, останали удивени не само от богатите залежи на злато и сребро, но и от уменията на инките успешно да развиват продуктивно земеделие, от огромното разнообразие на селскостопански продукти.

Само от споменатата Амазония са влезли в Перу 8 сорта памук, който и днес е сред основните земеделски култури на полуостров Паракас и в района на град Ика. Голяма част от храните, които консумираме днес, също произхождат от амазонските тропически гори: бананите, доматите, кафето, какаото, картофите и др.

Перу е родина на 300 сорта картофи, на 3000 сорта царевица, на 8 сорта домати, на 40 сорта пипер! Страната е най-големият производител на кока и киноа в света, както и износител на гуано – птичият тор, най-добрият естествен стимулатор в земеделието.

Без съмнение едва ли има турист, който да не свързва Перу с наследството на древната империя на инките. Испанските завоеватели са хвърлили око на нея най-вече заради несметните богатства от злато и сребро. Когато завладяват страната, още „на първо четене” са изнесли за короната в Испания цели 300 тона злато! По добив на този скъпоценен метал – годишно над 140 тона, Перу днес е на пето място в света. Сребро пък има толкова много, че перуанското правителство е разрешило на човек безмитен износ до 6 килограма!

Част от безценното богатство, наследено от древната култура на инките, може да се види в Музея на златото и оръжията в Лима. Музеят притежава невероятна колекция от около 7000 експоната, над 2000 от които са златни, сребърни и бронзови изделия: накити, съдове за вино и чай, бижута, статуетки на богове, дори пинсети за обезкосмяване.

Експозицията, в която е събрано и колосално количество оръжия и военни униформи от цял свят, е открита през 1935 година и неин основоположник е Мигел Мухика Гайо. На 10-годишна възраст получава от близките си като подарък комплект от сабя, кинжал и пистолет и оттогава пламва страстта му на колекционер, която осмисля и целия му 94-годишен живот.

През трудните времена на 12-годишната военна диктатура в страната (1968 -1980) властващата тогава ляво ориентирана военна хунта е експроприирала фондовете на музея… в полза на народа. И славо Богу, че все пак колекцията е оцеляла и не е била разграбена.

Сред огромното количество експонати в този музей изпъква и един сноп от нишки с нанизани различни по брой, цвят и разположение малки възелчета, който показва как инките са замествали липсата на писменост, за да комуникира тяхната администрация и да предава важна информация от обществен и военен характер.

Обикновено това били сведения за броя на населението, състоянието на реколтата, количеството на златните и сребърните запаси, състава на армията и др. Това е т. нар. възлово писмо, наречено кипу, разпространено в империята през XV и XVI век. Изработвано е от памук и вълна, имало е специално подготвени за целта четци.

Днес в Перу живеят близо 32 милиона жители. Над половината от тях са индианци, голяма част потомци на инките. Една трета от населението представляват метиси, произхождащи от бракове на индианци и бели. Около 13% са белите креоли, наследници на испанските конкистадори, които живеят предимно в богатите квартали и съставляват основно висшите слоеве на перуанското общество.

Техните предци са родени извън Испания и названието креоли получават със специален закон от испанската корона още през XVI век. Сред пъстрия етнически състав са и т. нар. афроперуанци, потомци на безчисления брой роби от Африка, докарани с кораби за работа при най-унизителни условия на златните и сребърните мини, на плантациите с памук и захарна тръстика.

В Перу официално са признати три езика: испански, кечуа и аймара. Кечуа може да се чуе в района на Куско, старата столица на инките, и в Свещената долина, а аймара – край езерото Титикака и град Пуно, там, където живее народът аймара.

По време на инкската империя кечуа бил официален език на цялата й територия и бил налаган силово от инките, когато завладявали и присъединявали към границите си нови земи. И днес този език се говори в редица латиноамерикански страни. В Перу от две години е включен в програмата на местните училища, но се оказва, че интересът не е много голям, самите учители избягват да го говорят, остава повече за домашна употреба, а все по-голям превес започва да има английският.

Интересни детайли научаваме за населението в Амазония. Там живеят 66 племена, с различен брой жители – от 120 до 5000, които имат своя култура, свое наречие, свой начин живот, който е твърде далеч от съвременната цивилизация. Те преживяват възможно най-примитивно, не познават желязото и подправките. А от тези 66 племена 4 все още са… канибали и до тях не се допускат нито антрополози, нито други изследователи, камо ли пък туристи. Още не е изтлял споменът за злополучните експедиции на американци и французи, на няколко мисионери, от които по разбираеми причини няма и следа.

Амазонските индианци обаче се считат за едни от най-добрите фитотерапевти в света, използвайки много богат арсенал от лечебни растения. В Амазония е извлечено и най-ефикасното средство за лечение на маларията – хининът. Тук расте хининовото дърво, местните индианци познавали неговото чудодейно действие и шаманите им под смъртна заплаха не допускали тайната му да стига до чужди лица.

Те извличали отвара от кората на това дърво, по онова време с неизвестно име. Разказват, че през XVII век съпругата на тогавашния вицекрал на Перу Ана Хин Хон заболяла от малария след ухапване от комар и щяла да загуби живота си, но индиански лечители решили табуто да падне и да я излекуват от болестта.

Лекарството все пак стигнало до Европа, било познато като „перуанска кора”, а столетие по-късно било наречено на името на госпожата, излекувана с него. Хининът, извлечен от хининовото дърво, е спасил милиони хора по света от смърт и въпреки новите технологии и напредъка на медицината и до днес си остава най-доброто лекарство срещу маларията. В наши дни хининовото дърво е и част от националния герб на перуанската държава.

От година насам на етническата карта на Перу се появяват и имигранти от Венецуела. Тежката икономическа и политическа ситуация след краха на социализма в тази страна е прогонила в Перу над 840 000 венецуелци. Попаднали във водовъртежа на оцеляването, тези нови пришълци са готови да работят и при най-ниско заплащане, което рано или късно, може да избие в социален конфликт с местните жители заради подбития трудов пазар.

Всъщност, още през втората половина на XIX век в Перу пристигат и нови заселници от Европа. През 1879 година това са над 100 000 тиролски германци, чиито потомци днес населяват един от най-престижните квартали в столицата Лима – Сан Исидро. Германци, и по-точно избягали от Германия нацисти, са потърсили убежище след края на Втората световна война и в Перу, освен в Аржентина.

Почти 70% от населението на Перу живее в градовете. Извън индустриалните райони следват почти обезлюдени територии. Към големите градове е насочена и миграцията на високопланинските индианци, но по-голямата част от тях попадат в бедняшките квартали в покрайнините, където сред царящата мизерия ги очаква нерадостна съдба. Така е и навсякъде в перуанската провинция. За десетина дни пропътувахме стотици километри из страната и обективно погледнато бедността, недоимъка, лошата хигиена в селищата, купищата изоставени или недостроени жилища и стопански сгради, липсата на перспектива за по-добро бъдеще са отчетливо изражение на трудния живот, който водят милиони перуанци.

На тръстиковия остров Урус в езерото Титикака, например, денем може да видиш само жени. Мъжете пътуват с лодки до близкия град Пуно, където все пак намират прехрана. А тия жени как да се цанят за работа в град с университет и статут на особена икономическа зона, когато не слагат друга дреха освен местното им шарено облекло и неизменната шапка – бомбе, когато не говорят друг език, освен аймара, когато нямат елементарна грамотност, камо ли да работят с компютър…

Перу е независима държава от 28 юли 1821 година. Водена от аржентинския генерал Хосе де Сан Мартин и войските на другия известен пълководец Симон Боливар, борбата на перуанците за освобождение от испанското колониално господство се увенчава с успех. Днес Перу е президентска република, като държавният глава се избира за срок от пет години. Законодателната власт е представена от парламент със 120 депутати, също с петгодишен мандат. Страната е разделена на 25 административни департамента със 194 провинции. Единствено Лима е с особен статут и не е част от никой район. Тъкмо тя ще е и домакинът на първата ни среща със страната на инките.

Виж актуална оферта за приключенско пътешествие в Перу!

*

Виж още:

Екскурзия в Шри Ланка

Екскурзия в Куба

Екскурия в Мексико

Дата: 18 май 2020 г.
4/5, 714 гласа
Забележителности около Мачу Пикчу