Девет дни плаване с яхта в Егейско море (пътепис, част 2)

Продължение от първа част на пътеписа за девет вълнуващи дни на яхта в Егейско море. 

Ден шести: 02.11. 2017 г., четвъртък, Лаврион – Халкида

Водният път от Лаврион до Халкида прилича на плаване във фиорд. Остров Евия е много висок, доста близо е и почти няма вятър. Затова пък има много движещи се морски съдове и трябва много да се внимава. Минахме покрай пристанището на Атина – Рафина, а после и покрай Маратон. Същият Маратон – с битката и бягането на 42 км до Атина.

Остров Евия е най-големият остров след Крит. На картата не си личи, че е остров, защото в Халкида, който е най-големият град, има два моста, които свързват континента с острова. Новият мост е много голям и разположен високо над водата. Старият обаче, е само около 50 м дълъг и е много ниско над водата. Той се отваря като двете му части не се вдигат нагоре, както обикновено, а се прибират навътре в сушата. Тук се наблюдава и един интересен природен феномен, свързан с прилива и отлива. Въпреки че в Егейско море практически приливи и отливи няма, точно под моста на Халкида има едно силно течение, като на бурна река. На всеки 6 часа посоката се сменя и може да се види как от едната страна морето е малко по-високо. Понякога течението е много силно, по-силно от двигателите на лодките. Тогава мостът не се отваря. Обикновено се отваря един път на 24 часа – около 2 сутринта.

Ние пристигнахме надвечер, заехме позиция на чакащи и имахме свободно време за разходка и вечеря. По продължението на брега има много заведения, всичките с прекрасен изглед към морето. Прибрахме се на яхтата по-рано, тъй като ни чакаше плаване през цялaта нощ. Имахме късмет и към 1,30 часа започнаха да викат по радиостанцията лодките една по една, за да преминем през отворения мост. След цяла нощ плаване стигнахме до Скиатос по обяд.

Скиатос е прекрасен остров. Принадлежи към групата на Северните Споради от общо 24 острова. Всичките са невероятно касиви, всеки със собствен облик. На съседния остров Скопелос е сниман мюзъкълът Мама Мия.

Населението на Скиатос е около 5 хиляди, но лятото нараства до над сто хиляди. Из целия остров има хотели, квартири и заведения. Малки криволичещи улички, всяка с магазинчета и кафенета. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова по-красива гледка към морето се открива.

На върха има красива стара църква. Старото пристанище е също много красиво, с ресторанти и кафенета точно до морето.

Ден седми и осми: 03-04.11.2017 г., петък и събота, СкиатосТасос.

Следобед трябваше да отплаваме. Скиатос ни изпрати с прекрасен залез.

Чакаше ни 24-часово плаване. Тъй като бяхме само шест човека в екипажа, капитан Димитри ни раздели на две смени с изричните инструкции, който не е на вахта, задължително да ляга да заспива веднага. Самият той остана през цялото плаване на палубата, даваше инструкции и помагаше и на двете смени. На новата яхта бяха капитан Христофорос, Костас и Наки и предполагам, че не са спали изобщо през цялото време.

Отначало плаването беше без проблеми, със средносилен насрещен вятър, срещу който плавахме. Изкарахме по две вахти и поехме поредната в два сутринта. Вятърът постепенно се усилваше. Започнаха да се виждат светкавици в морето. Заваля дъжд. Слаб, после силен. Заобикаляхме Атон, най-източният полуостров на Халкидики. Не постигахме голям успех. Около Атон има много подводни течения, планината се издига високо, спира вятъра и се образуват вихри, които в крайна сметка приближават лодката към сушата. Тъмната безлунна нощ никак не помагаше. Димитри пое кормилото, а аз и Христос бяхме на макарите на всяко платно. Все повече се приближавахме към Атон, плавахме повече на запад към Халкидики, отколкото на север към Тасос. Вълните започнаха да стават все по-големи. Имахме нужда от помощ от другите момчета, но те не чуваха, а никой не смееше да си напусне поста дори за минута, за да ги събуди. В този момент си спомних за Одисей и Сцила и Харибда. Светкавиците полека се отдалечаваха и дъждът и бурата постепенно спираха. После разбрахме, че една светкавица е паднала близо до една яхта (Калипсо) с български екипаж и е изгорила част от осветлението и навигационната система.

Към пет и половина морето се успокои и ние успяхме да събудим другата смяна. Димитри ни нареди да лягаме и ние с Христо слязохме по каютите. Мисля, че заспах още преди да легна. Към осем се събудихме и целият екипаж заедно тренирахме завои срещу вятъра. Когато вятърът духа срещу посоката на движение, яхтата трябва да се движи на зигзаг. Завоите трябва да се правят бързо и точно, като участва целия екипаж. Всеки има конкретно място и задача. Платната се местят от едната страна на лодката към другата и тогава някой може да бъде блъснат в морето, ако не внимава или се забави. Със Ставрос се редувахме на кормилото и платната и за няколко часа постигнахме сравнително добър синхрон с целия екипаж.

Пристигнахме в пристанището на Лименария (южното пристанище на Тасос) преди всички около обяд. Над 180 морски мили за по-малко от 20 часа. По-късно започнаха да пристигат и другите лодки – Калипсо, Татанос и другите, всяка с по-големи или по-малки щети от бурята.

Имахме време за късен обяд, разходка из градчето и после последно събиране на екипажа в Евангелия – нашият дом за последната седмица.

Имах една бутикла Джак Даниелс и попитах Христофори дали заслужаваме да отворим бутилката. Той потвърди и всички викахме ясос, наздраве и чиърс и се поздравявахме със смях. Официално ме обявиха за член на яхтклуба с всичките привилегии, които произтичат от това. През тези дни бях станал фейсбук приятел на всички, а вече нямаше съмнение, че сме и истински приятели. Изобщо едно такова преживяване е нещо, което се помни цял живот и трудностите много сплотяват хората. Така че имам нови приятели – Христофори, Димитри, Ставро, Коста, Нико, Наки, Мими и Христо.

Ден девети: 05.11.2017 г., неделя, Тасос - Керамоти

Капитан Христофори искаше да ни покаже как се управлява малката бърза лодка и ние със Ставрос се качихме на Демония. Тя наистина заслужава името си. Още с излизането от пристанището капитанът ми нареди да поема руля. Имахме добър насрещен вятър и лодката се наклони почти на 45 градуса. Плъзгахме се бързо и безшумно по водата, а аз си мислих дали пък няма някоя грешка в тия закони на аеродинамиката, които не позволяват на лодката да се обърне.

Крайбрежието на Тасос е много красиво. Има над 20 залива и малки селца, всеки с различен пясък. Водата е прозрачна и чиста. С лодката човек има достъп до всяко място. Изобщо Тасос е идеално място за еднодневна или двудневна разходка с яхта. С кола също може да се обикаля острова, но до някои плажове няма автомобилен път и трябва да се ходи доста пеша.

Пристигнахме в Керамоти по обяд, вързахме лодките и след като всички екипажи дойдоха, се събрахме на разбор в яхтклуба. Раздадоха ни грамоти с официалната статистика за флотилията – 580 мили, над 400 от които, на платна!

Резултатите:

За тези девет дни научих много. Практическите и теоретическите уроци от капитаните бяха допълвани постоянно от някое от момчетата от екипажа. Видях нови, непознати и красиви места. Отслабнах с пет килограма. Протърка ми се кожата на дланите и пръстите от въжетата и възлите. Отначало не смеех да мръдна на лодката, а накрая на пътуването можех да тичам по палубата, да връзвам различни предпазни балони отстрани на борда, да издигам платна и да маневрирам срещу вятъра. Научих и малко гръцки думи, колкото да поръчам салата и вечеря в ресторант. Сприятелих се с всички от екипажа.

Накратко – преживяване и спомени за цял живот.

В следващите няколко уикенда пътувах от Пловдив до Керамоти, за да си довърша обучението по теория и практика. Накрая на сезона имаше регата, а след това беше и изпитът за шкипери.

Вече съм правоспособен шкипер на ветроходна и моторна яхта до 50 фута. 

Дата: 08 декември 2017 г.
4.5/5, 26429 гласа
Забележителности около Евия