Начало / Статии / Статии - Гърция

Девет дни плаване с яхта в Егейско море (пътепис, част 1)

Автор

/

Тези редове са за хората, които са се разхождали по пристанището покрай яхтите и са искали да бъдат на мястото на хората в тях.

*

Обичам морето. Карам сърф и малък катамаран, имам джет, приятели имат различни моторни лодки. Завършил съм курс за капитанско право още преди 30 години. Винаги обаче съм искал да се науча да управлявам ветроходна яхта. Лятото бях в Керамоти и видях рекламата за обучение на ветроходна яхта. Запознах се с капитан Христофорос Гризелакис, който е шеф на местния яхтклуб и провежда такива курсове за начинаещи и напреднали. Имаше няколко варианта за провеждане на обучението, но той ми предложи да се присъединя към едно голямо събитие в края на сезона. Това беше Бонус Майлс Флотилия 2017, 9 дни сериозно плаване на платна в Егейско море. Целта беше да се натрупат различни знания и умения за всички участници. Тъй като нямах никакви, на мен идеята ми хареса и се записах като курсист за събитието, което щеше да се проведе в края на октомври.

През ГККП Маказа от Пловдив до Керамоти се стига за около 3,5 часа и Кавала, о. Тасос, Ксанти и околните градчета и села отдавна са българска дестинация. Въпреки че Кавала е най-големият и известен град на това крайбрежие, от Керамоти има повече фериботи до Тасос и е много по-близо.

Основните туристи са българи и румънци, а напоследък все повече българи инвестират в покупка на малки хотели или апартаменти. Доказателство са менютата и надписите на български. Сприятелил се бях с един такъв собственик на малък комплекс в Монастираки – малко селце на три километра преди Керамоти и се запътих натам в петък. Редовно ходим през лятото, обикновено за по три дни през уикенда и един път за по-дълго. Красиво, тихо и спокойно място, има огромна залена площ с няколко бунгала със собствени веранди и дори барбекюта.

Много е евтино – 25-35 евро на ден за двойна стая със закуската. Собственикът се казва Йово (+359 888 498586) и не само че не ми иска пари за нощувката, а и ме посрещна и нахрани като скъп гост. Той също има лодка (моторна) и чакаше с интерес да се върна, за да разказвам.

Багажа си го бях приготвил през седмицата – няколко тениски, бански, къси панталони. След малко размисъл добавих едно тънко яке за вятър и чорапи. За мой късмет до Керамоти щях да пътувам с едни момчета, които също щяха да участват, но на друга лодка и с друг екипаж. Та те ми казаха по телефона какви дрехи да си приготвя. Леко шокиран, в последния момент започнах да търся гумени ботуши и непромокаеми якета. В крайна сметка се запасих с два комплекта якета и гащеризони за ски, ботуши за лов и за мой късмет – ръкавици за фитнес без пръсти.

Ден първи: 28.10.2017 г., събота, Керамоти – Тасос (Лименария)

Около 9 часа се събрахме всички участници във флотилията на кратък инструктаж в яхтклуба на Northsailing Keramoti. Общо девет яхти с екипажи от по около 8 души. Само нашата лодка беше с повече, тъй като беше по-голяма от другите. Получихме инструкции за безопасност и за маршрута за първите два дни и в клуба останаха само капитаните за подробни указания.

Ние от нашата лодка събрахме по 20 евро и няколко момчета отидоха до един магазин, за да купят продукти. Очертавахме се екипаж от общо 11 човека, трима българи, а останалите – гърци. Двамата българи бяха семейство от София, които бяха завършили курс за капитански права и искаха да натрупат опит. По принцип документът за капитанско право, който се издава в България, е с много голяма тежест, международно признат е и позволява да се управляват яхти до 40 БРТ (до около 10-12 метра). Интересното е, че практиката се провежда на Панчарево само за един уикенд.

Отпътувахме около 12 часа при почти нулево вълнение и сравнително ясно време. След половин час плаване започна да вали. Отначало ситен дъжд, после проливен. Вятърът духаше откъм гърба ни, след час ски екипът ми беше изцяло мокър. Имаше и вълни, не много високи и сравнително лесно преодолими. Капитан Христофорос ме попита как съм и след като му казах, че съм ОК, ми каза да поема руля. Почти ахнах от изненада. После се сетих, че съм на обучение – е сега е времето за обучение, другите момчета са обучени.

Няма да ви тормозя с непонятни морски термини и различни наименования. По принцип една ветроходна лодка е сложно и опасно съоръжение и колкото е по-голяма, толкова по-трудно се управлява. Навсякъде има въжета, които се оплитат в краката. Палубата е хлъзгава и неравна и човек лесно може да падне във водата, дори и когато е на пристанището. При вдигане и сваляне на платната и при различните маневри се дърпат въжета, въртят се макари и при малко невнимание може да се заплете някой крак, ръка или пръст.

След два часа плаване се получи информация и за първите проблеми. Две от яхтите се бяха върнали в пристанището в Керамоти, а екипажът на едната е решил да си направят собствена програма. Преценили, че не искат дъжд, вятър и натоварване, а слънце и разходка с ловене на риба.

След като получихме тази информация, настигнахме една друга яхта, която се въртеше без управление и с опасно клатеща се котва. Христофорос нареди да свием предното платно (основното стои опънато за баланс, дори когато лодката се движи с двигател) и ми каза да приближа нашата лодка. Успя да им извика да осигурят котвата, да приберат платното и да ни следват до пристанището на Лименас, което беше пред нас. Ако котвата се спусне в открито море при движеща се лодка, има опасност тя да се заплете във винта на двигателя, да го счупи и да се отвори 15-сантиметров отвор.

Ние също имахме проблем, защото жената от София повръщаше постоянно и със съпруга й решиха да се откажат. Решиха да слязат на пристанището и да хванат ферибота за Керамоти. Другата лодка също влезе в пристанището и остана там. После разбрах, че един от екипажа е поискал да се откаже и също са го оставили там. Продължихме да обикаляме около Тасос, като целта ни беше да нощуваме в пристанището на Лименария, което е в противоположната, южна част на острова. Тасос не е с много жители, но има над двадесет прекрасни плажа и малки населени места около тях. Размерите му са около 25 на 20 километра, но обиколката с ветроходна яхта не е лесна задача за един ден. След общо плаване около 5 часа, през които капитанът ни редуваше на кормилото с другия новобранец – Ставрос, ние пристигнахме в Лименария. Преоблякохме се със сухи дрехи и тръгнахме на разходка из пристанищното градче. Въпреки че туристическият сезон беше свършил, много заведения около пристанището работеха. Пихме по едно кафе в една сладкарница и всички отидохме в един ресторант за вечеря. Гърците поръчаха най-различни риби, на които не им знам имената, а и повечето не бях ги виждал. Салати, риби, калмари, октоподи, малко узо и рецина – всичко това за 18 евро на човек. Десерт от заведението.

Ден втори: 29.10.2017 г., неделя, Тасос – Лимнос

Инструкциите бяха да станем в 4 часа сутринта и да плаваме колкото може по на юг. Станахме, но Христофорос ни каза, че времето е лошо и да спим още два часа. В шест сутринта беше същата ситуация. В осем отплавахме.

Не се притеснявах, защото си мислех, че лошото време и силният вятър са отминали през нощта. А и в пристанището не се усещаше силата на вятъра. Усетих я в момента, в който опънахме платната. Огромни вълни (4-5 метра, но ми се струваха като планини), силен вятър (6 по скалата на Бофорт).

Другите момчета бяха сериозни, но в никакъв случай не изглеждаха притеснени или уплашени. Капитанът ми нареди да поема руля. Стиснах зъби и се хванах здраво с двете ръце. Управлението при силен вятър не е лесна работа. Вълните постоянно подхвърлят лодката и рулят ту има съпротивление, ту няма. Посоката се губи за част от секундата, а с нея и вятъра. Изпуснеш ли вятъра, оставаш на милостта на вълните. Не валеше дъжд, но на втората вълна бях мокър до чорапите. Не ми и пукаше – борех се с кормилото. След час ме смени едно от по-опитните момчета – Мими му викаха, така и не запомних цялото му име.

Тогава направих голямата грешка да отида до тоалетната. Тоалетната ме нападна внезапно с няколко леви и десни крошета от двете шкафчета. Леко замаян се приведох, но капакът на чинията ме удари подло в брадата. Отстъпих назад, но вратата ме блъсна едновременно в гърба и главата. Пак политнах напред и успях да се хвана за някаква дръжка. Дръжката след секунда започна да се движи и да пръска вода в лицвто ми. Оказа се, че държа дръжката на душа. Загубих равновесие и приклекнах, а водата от тоалетната използва момента и се изля върху мен. Тогава повърнах.

След няколко часа силата на вятъра намаля и ние наближихме пристанището на остров Лимнос. Вързахме яхтата, преоблякохме се с нови сухи дрехи и се разходихме из пристанището. Пристанищата по гръцките острови явно са много натоварени, защото дори сега, след туристическия сезон се движеха много фериботи и от тях слизаха и се качваха много хора, леки коли и камиони. Над пристанището се издига средновековна крепост, която е построена на високи, почти отвесни скали.

Вечеряхме в един ресторант пак с най-различни предястия, риби, калмари /или бяха сепии?/ и малко местно бяло вино.

Ден трети: 30.10.2017 г., понеделник, Лимнос – Скирос

Този ден ни чакаше сравнително лек преход и нямаше нужда да отплаваме рано. Докато пиехме сутрешно кафе, през пристанището преминаха три огромни ферибота с палуби на няколко етажа. В Гърция фериботните линии са много добре развити и човек може лесно да пътува от остров до остров. Цените не са ниски, но при предварително планиране и купуване онлайн може да се постигне сравнително добра цена. От Керамоти до Тасос билетът е 3,50 евро, а от Атина до Миконос 35-50, в зависимост от ферибота. Има по-бързи и по-бавни, което не означава, че се движат с различна скорост, а че имат разлика в маршрутите.

През целия ден беше слънчево и много топло, със слаб попътен вятър. Капитанът използва подходящото време, за да ни даде някои уроци по теория и да ни покаже някои основни възли, които се използват на една ветроходна яхта. Връзването на възлите и изобщо боравенето с въжета е задължително умение за един ветроходец. Човекът от сушата не може да си представи колко често се налага връзването на различни възли, закрепването на балони от външната страна на борда на лодката и самото връзване на яхтата към пристанището. Възлите трябва да се правят много бързо, без да се замисля човек и без грешка. Всеки неправилно направен възел означава, че или завързаният предмет ще падне във водата, или лодката ще бъде отнесена от вятъра, или въжето ще се заплете и ще направи някоя поразия.

Вятърът беше слаб и точно в гърба ни. Удобен момент да издигнем огромното предно платно, което се нарича „спинакер“. Размерите на спинакера са впечатляващи, около 100 кв. м. Улавя и най-малкия вятър и с него лодката се движи бързо и безшумно. А отстрани яхтата с опънат от вятъра спинакер е изключително красива гледка. На нашият пишеше „Sail Your Day”.

Надвечер наближихме пристанището на Скирос. Пристанищното градче се казва Линария и е в естествен, защитен от вятъря залив. Общо взето всички пристанища, които посетихме, са построени в естествени заливи, над които се издигат високи хълмове. Изключително красиви места, а и безопасни за мореплавателите. Освен основния достъп до пристанището откъм юг има и друг, откъм западната страна на острова. Проблемът е, че дълбочината на малкият пролив между Скирос и малкият остров Валакса е само 4 метра и човек трябва да има много опит и много да внимава. Капитан Христофорос беше на руля, а другият капитан Димитри беше на носа на яхтата и наблюдаваше за подводни скали.

Преминахме без проблеми и на пристанището ни чакаше баня и поредният автентичен рибен ресторант.

Ден четвърти: 31.10.2017 г., вторник, Скирос – Андрос

Идеята беше са стигнем до Миконос до вечерта, но слабият вятър успя да ни докара само до Андрос. Андрос е най-северният остров от групата на Цикладите. Общо Цикладските острови са 56, но само 24 са населени. Най-известни, разбира се, са Санторини и Миконос. Също така групата е и най-посещаваното място в Гърция. Уникалните снежнобели или каменни къщи, които са характерни за региона, създават атмосферата, която привлича като магнит туристи от цял свят. До някои от островите освен феробот има и самолети, а Санторини и Миконос имат и международни летища. Главното пристанище на Андрос е Гаврио, а столицата се казва Ахдрос или Хора и е на около 20 км от пристанището. Имахме повече време, докато чакахме другите лодки и капитан Христофорос го използва, за да ни предаде някои уроци по аеро и хидродинамика.

Ден пети: 01.11.2017 г., сряда, Андрос – Кея - Лаврион

Андрос също е много натоварено пристанище. Сутринта за по малко от час преминаха три ферибота през пристанището. Около десет отплавахме към Кея. Кея е малък остров, разположен срещу най-южната част на полуостров Атика. Имахме време да разгледаме пристанището за около два часа и да потренираме някои прийоми за връзване на яхтата към пристана. Следобед отплавахме към пристанището Лаврион. То е огромно естествено пристанище, допълнително обезопасено и облагородено от човека.

На пристанището ни чакаше една нова яхта, която ние трябваше да откараме до Керамоти. Яхтата беше спортна, малка и, както се оказа, много бърза. Минималният екипаж за нея беше поне трима души и ние се разделихме на два екипажа. Капитан Христофори с Коста и Наки отидоха на новата спортна лодка „Демония“, а ние останалите шест човека – на нашата си „Евангелия“. Приготвихме си вечеря и вечеряхме на яхтата.

Следва продължение... >>> прочети част 2!

*

Виж още:

Почивка в Керамоти

Почивка на остров Скиатос

Почивка в Кавала

>
06 декември 2017 г.

Тагове

гръцки острови

острови

почивка на яхта

плаване

пътеписи

Забележителности наоколо

Избрани оферти