Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Корсика - островът на красотата

Вижте галерия
1 от 8

 

Ил дьо Боте (Островът на красотата) е официалното прозвище на Корсика. На пръв поглед не е лесно да се поддържа толкова високо вдигнатата летва, но островът няма проблеми със спазването на това обещание към нейните гости. Защото той е едно наистина фантастично красиво място.

Корсика се слави като най-разнообразния по ландшафт средиземноморски остров. Вътрешността му е покрита с високи планини, покрити от иглолистни, кестенови и дъбови гори. Има и големи участъци от сухи шубраци, а сред тях отделни зелени дъбове, коркови дъбове и ароматични храсти и растения като лавър, мащерка и дива мента. В северозападния район Балан се намира „Градината на Корсика, където растат лимони, портокали, маслини (от които се произвежда зехтин), грозде и ядливи кактуси.

Южно от Голфе де Порто на западния бряг на острова има едно място с неземно красиви оранжево-мраморни голи гранитни скали, стълбове и игли, някои от които се издигат до 300 м над морското равнище, наречено Ле Каланк – любимо място на пешеходни туристи и леководолази. Областта Дезер де Агриат на северния бряг е точно обратното – пусто и ненаселено място. Друг район на североизток е известен с кестеновите си гори, заради които е наречен Кастанисия (от латинското название на кестена – Сastanea).

Когато през ХV в. генуезките управители на Корсика откарвали цялото количество произведено на острова зърно, корсиканците били принудени да правят брашно от кестени, от което и до днес се прави специален вид хляб и сладкарски изделия. С кестени хранели и прасетата, за да има на трапезата обичаните тук свинско месо и шунка. Генуезците, владели Корсика от 1347 г. до 1729 г., били само едни от многобройните му завоеватели: етруски, римляни, вандали, вестготи, франки, сарацини, ломбарди, французи и дори за кратко през 90-те години на ХVIII в. – англичани. Това е причината и днес Корсика да не подлежи на лесна класификация. Макар от 1770 г. да е френско владение, тя се намира по-близо до Италия – само на 11 км от по-голямата си италианска посестрима на юг, Сардиния.

Лазурният френски бряг на север е на цели 170 км. Корсиканският език е по-близо до италианския, отколкото до френския и се говори от 65% от населението на острова. Затова указателните табели са написани на корсикански и на френски. Корсиканският национален герой Паскуале Паоли ръководи независима Корсика от 1755 г. до 1769 г., оглавявайки националното събрание от крепостта Корте във вътрешността на острова. Друг прочут корсиканец обаче – Наполеон Бонапарт, родом от Аячо, спомага за привличането на Корсика към френската държава.

През последните тридесетина години френското правителство е принудено да се справя с активната кампания на Корсиканското движение за национално освобождение за независимост. Макар че повечето от жителите на острова симпатизират на идеята за национална независимост, те открито показват несъгласието си с крайните методи на борба на движението. Най-малкото, защото това разваля международния имидж на Корсика и влияе на туризма, който понастоящем е възлов дял от икономиката на острова.

Но това, което привлича туристите тук, са преди всичко природните красоти. Една трета от острова е обхваната от Регионален природен парк „Корсика, в който влиза централният планински масив, стръмно спускащ се на север към скалистия полуостров Скандола и преминаващ в морски резерват. Средновековната цитадела на Бонифачо е разположена на стратегически варовиков нос на 70 м височина над морското равнище и плажовете. Този пристанищен град е близо до най-южната точка на Корсика и от него Сардиния, която е само на 12 км на юг, отвъд Протока на Бонифачо, се вижда с просто око. През острова преминава известният пешеходен туристически маршрут GR20 – най-голямото предизвикателство в системата на френските туристически пътеки на дълги разстояния Гран Рандоне. Той е и един от най-живописните. Наричат го Фра Ли Монти (Между планините) и е дълъг 180 км, като започва от една точка недалеч от Калви на северозапад и завършва на източния бряг, непосредствено на север от Порто Векио. Заради високите планини, през които минава (голяма част на повече от 2000 м надморска височина), маршрутът е отворен за туристи само между месеците юни и октомври и са нужни поне две седмици, за да бъде обходен целият. Ил дьо Боте е колкото привлекателен, толкова и предизвикващ човешките възможности.

Любопитно: Четирите острова от архипелага Сангинер, разположени в западна посока от Залива на Аячо, са увенчани от генуезка наблюдателница и фар от ХVІІ в. Твърди се, че името на островите („кървави“) идва от кървавочервените залези по тези места.

Кога да отидете там: През май – юни, когато цъфтят дивите цветя и вече е достатъчно топло за плаж. От средата на юли до средата на август на острова е пълно с туристи.

На какво да обърнете внимание: На острова има множество маркирани туристически маршрути, включително сериозния преход GR20. В туристическите информационни служби ще ви дадат допълнително сведения.

Съвети: Ако имате намерение да обиколите острова, вземете кола под наем. Местният обществен транспорт, осигуряван от автобуси, е бавен и нередовен.

Вижте най-добрите оферти за пътуване до Корсика!

Полезни факти за Корсика:

Координати: 42° 9' с.ш./9° 5' и.д.
Площ: 8680 кв. км
Статут: регион на Франция
Население: 302 000 души
Главен град: Аячо
Официален език: френски
Парична единица: евро

Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".

 

Дата: 11 април 2013 г.
4.5/5, 14129 гласа
Забележителности около Корсика