Буенос Айрес - добрите ветрове на Аржентина
В североизточния край на земите, простиращи се през безбрежните пампаси до Андите и надолу до чак Огнена земя, където свършва Южна Америка, се намира един хладно елегантен, почти европейски град. Буенос Айрес, столицата на Аржентина, се отличава със стил.
Снимки: David Berkowitz
Портекос, или „Пристанищните хора“, както са известни гражданите на Буенос Айрес, се славят с щателното внимание към външния вид и облеклото си. Те се гордеят с величието на своя град, което личи и от централния площад, Пласа де Майо. От едната му страна се извисява неокласическата катедрала, а от другата – характерната „Каса Росада“ – „Розовата къща“, в която се помещава президентският дворец. Недалеч оттук са подобната на капитолий сграда на Аржентинския национален конгрес, както се нарича местният парламент и колосално широкият булевард „Девети юли“, на който е разположен „Театър Колон“, една от най-големите опери в света.
Усещане за стил се излъчва от Националния музей на изящните изкуства, където аржентинските творци отстояват своето място сред европейските импресионисти и постимпресионисти, а също и от Лаотиноамериканския музей на изкуствата в Буенос Айрес (MALBA), показващ отличителните черти на континенталното изкуство и дизайн. Ще го доловите в калдъръмените улици на стария квартал „Сан Телмо“, както и в изисканите, заможни части на града, като квартал „Палермо“ с неговите спокойни паркове.
Буенос Айрес е основан в широкото устие на Рио де ла Плата през 1536 г. от испанския изследовател Педро де Мендоса и е наречен с името Нуестра Сеньора Санта Мария дел Буен Айре (Пресвета Дева Мария на попътния вятър).
Ранните заселници биват прогонени от местните индианци керанди през 1541 г., но през 1580 се завръщат отново, за да останат завинаги. Съдбата на Аржентина е пълна с приливи и отливи. Обещанието на сребърните мини, отразено и в името, се оказва илюзорно; истинското богатство се крие в отглеждането на добитък, което се превръща в международна индустрия с появата на хладилнте кораби през 70-те години на 19-и век. Буенос Айрес изведнъж процъфтява, привличайки имигранти не само от Испания, но също от Германия, Великобритания, Централна и Източна Европа, Близкия изток и най-вече от Италия. Градът е на път бързо да се превърне в „Париж на Южна Америка“, възприемайки в архитектурата си лекия и изящен неокласически стил. В началото на 20-и век на дневен ред идват Арт Нуво и Арт Деко.
По-късно Буенос Айрес придобива вкус към небостъргачите, като броят им в града днес е един от най-високите в света, особено в централния бизнес район. Старите докове и складове на Пуерто Мадеро са обновени, за да се създаде атрактивна брегова линия от магазини, ресторанти, барове и офиси. На заден план се виждат високите сгради от централния бизнес район на града. Скулптурата Флоралис Хенерика, издигаща се сред огледално езеро на Пласа де лас Насионес Унидас, е нова и привлекателна забележителност. Огромната конструкция тежи 18 тона, изработена е от неръждаема стомана и алуминий, извисява се на 23 метра височина и е поректирана да отваря листата си денем и да ги затваря нощем, точно като истинско цвете. Тя е създадена и дарена на града през 2002 г. от родения в Буенос Айрес архитект Едуардо Каталано.
Голяма туристическа атракция е величественото гробище, „Сементерио де ла Реколета“. Царствените мавзолеи на богатите и известните се редят покрай засенчените от дървета алеи на този ограден некропол, място за последен покой на много от прочутите имена на Аржентина, в това число и на Евита Перон. Първоначално квартал „Ла Бока“ бил населен основно от италиански моряци и докери от Генуа, които просели от корабите изостанала боя, за да украсяват къщите си в ярки
цветове.
Буенос Айрес се намира на границата на тревистите степи, наречени папмаси, поради което храната тук има определен „гаучо“ привкус: говеждото месо е отлично и изобилно, а средният гражданин изяжда по 65 килограма от него на година. „Портекос“ обичат своите исторически заведения като „Кафе Тортони“, посещавано навремето от най-известния писател на града, Хорхе Луис Борхес. Те се хранят късно, след което се веселят до ранни зори. Но преди всичко Буенос Айрес е град на тангото. То е навсякъде: танцови забави, наречени „милонги“ се провеждат по всяко време на деня; има училища по танго, професионални програми, импровизирани изпълнения по улиците и площадите, оркестри го свирят в парковете.
Някои танга са дръзки, агресивни и изпълнени със сексуален заряд - „любовна афера за три минути“, докато други са отпуснати като чифт стари чехли. Тангото е за всички възрасти: за стари, за млади, както и за стари и млади заедно. Възникнало в пристанищните бордеи, сливайки ритмите и мелодиите на испанската, африканската и гаучо музиката, то се превръща в международен хит покрай изпълненията на Карлос Гардел през 20-те години на миналия век и оттогава е неразделна част от облика на Буенос Айрес. Със своята омагьосваща способност да изразява широк спектър от емоции - изтънченост, жизнерадост, гордост, отчаяние, страст и меланхолия – тангото е съпровождало нацията в добри и лоши времена, от годините на растеж при президента Перон през 40-те и началото на 50-те, през военната диктатура от 1976–1983 и обратно към светлината на демокрацията. Духът на „портекос“ може да се обобщи с думите „всичко или нищо“ – също както и тангото, той зареден с бурна емоция.
Любопитно: В превод от испански столицата на Аржентина означава "добри ветрове". Пълното име на града на испански: Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Дева Мария на Санта Мария в Буенос Айрес).
Кога да отидете там: Януари и февруари са горещи и е за препоръчване да ги избегнете, освен ако не идвате специално за карнавала. Климатът е най-приятен през октомври-ноември и март-април.
На какво да обърнете внимание: Старият квартал „Лапа“ е средище на музикални клубове, ресторанти и барове. Тук може би е най-доброто място да опитате „кайпириня“ – приготвяния на ромова основа национален коктейл на Бразилия.
Полезни съвети: Не се разхождайте без придружител из „фавелите“, в някои от които се въздържа да влиза дори и полицията. Екскурзоводите, които са наясно с местните правила, могат да ви осигурят безопасно преминаване през този угнетен от грижи, но очарователен свят.
>
