Начало / Статии / Статии - България

По царския път за връх Мусала

Автор

/

Мусала е не само най-високият връх на Балканския полуостров, но е и един от най-леснодостъпните. Най-лесният начин да се качите на върха е да хванете лифта от Боровец за хижа Ястребец. Поради тази причина този маршрут е силно пренаселен и честно казано скучен. Но, ако тръгнете към Мусала от хижа Марица, хижа Заврачица, хижа Чакър войвода или хижа Грънчар, ви гарантирам, че няма да се блъскате с дами на токчета, придружени от елегантни джентълмени с джапанки, носещи печени пилета в торби от Била.

Сега ще ви разкажа какво ви очаква, ако се заемете с маршрута хижа Грънчар – връх Мусала. Първо, до самата хижа се стига, като от Якоруда тръгвате към к.к. Трещеник. Пътят се води асфалтов, но дупките и пропаданията са много. Шофирайте внимателно, иначе някъде ще ви замине предната броня. Като изключим тези дребни козметични проблеми, цялата отсечка от Якоруда през Трещеник, та чак до местността Нехтеница си е напълно проходима с лек автомобил. На места даже има участъци с нов асфалт, колкото и невероятно да звучи

Последните 5-6 км от Нехтеница до Грънчар са по лош черен път. Като казвам лош, имам предвид високи камъни, дълбоки коловози и храсти, затискащи пътя и от двете страни. Ако не сте с джип, не се наемайте да продължите с лек автомобил. По-добре го оставете на Нехтеница и се разходете пеша до хижата. Ще ви отнеме не повече от час – час и половина. Преди да продължите от хижата към върха, се запасете с вода, понеже имате 4 часа ходене, а водата е само на едно място и не винаги тече. Спокойно, бай Ангел (хижарят) ще ви предупреди, така че дори да забравите, не е страшно.

В началото на изкачването „Пръдльовица“. Вижда се хижата и връх Суха вапа (2639 м).

Веднага след хижата започва едно стръмно изкачване, което продължава около час или малко повече. От старите планинари знам, че му се вика „Пръдльовица“, а дали това му е оригиналното име, не мога да кажа. Според някои карти това е връх Овчарец, чието име до 1942 година е Юрушки чал.

След около 10-15 минути ще стигнете до разклона за Рибни езера, който се намира на Кайзеровия път.

Наляво е посоката за Рибни езера, направо - към язовир Бели Искър, надясно и нагоре е към Мусала и хижа Заврачица, а надясно и надолу по Кайзеровия път е зимният маршрут за Заврачица.
Сега малко за Кайзеровия път – нарича се още Фердинандов път, защото е построен от цар Фердинанд през 1917 г. Всъщност самите строители били сръбски военнопленници, а идеята била билният път да свърже Боровец (тогава Чамкория) с Рилския манастир. Пътят се нарича Кайзеров, защото по него е трябвало да мине (и е минал) немският кайзер Вилхелм Втори.

Фердинанд искал да се похвали на германския си съюзник с прелестите на българската природа. И успял. Според Павел Делирадев Вилхелм Втори възкликнал „О прекрасна несравнима картина! Кой в Европа е мислел някога, че Балканският полуостров крие в недрата си подобни великолепни сценарии и планински пейзажи“, когато погледнал от Нехтеница към Пирин. Другата функция на пътя била, че установил връзка между Царство България и новоосвободените територии на Пиринския край. Днес все още може да се види каменна указателна табела:

София 93; Самоков 34; Бели Искър 23; Белица 37; Банско 55; Разлог 57 (или 54); Неврокоп 105 (старото име на град Гоце Делчев)

Изкачването е по пътека скътана между клековете, но пък маркирана. След като веднъж стигнете Юрушки чал, от там насетне ви очакват леки спускания и изкачвания, та чак до самия Мусала.

Изглед от Юрушки чал към Мусала. (Да, комарът успя да ме ухапе!)

Пътеката е билна и накъдето и да погледнете, ще виждате все хубости. Вляво е язовир Бели Искър, а вдясно ще се открият пред (и под) вас Маричините езера. Изворите на река Марица водят водите си надолу към хижа Марица.

Язовир „Бели Искър“

Видите ли Маричините езера, да знаете, че сте горе-долу на средата на пътя. Остават ви не повече от два часа до върха. Преди да стане най-пълноводната българска река, Марица е просто мочурливо планинско поточе.

Долината на река Марица

Пътечката до върха е тревиста и се ходи сравнително бързо по нея. Няма и следа от пиринските камънаци, сипеи и морени. Всъщност единственото по-сериозно изкачване след „Пръдльовица“ е самият връх Мусала, но в крайна сметка то не е нито стръмно, нито технично. Бавно и славно височината се взима за 20-30 минутки и ето, че сте на най-високото място на Балканите. След като се качите, позирайте за снимка и пръскайте прелест, точно както Рокси направи.

Ако имате късмет, някой може да ви хареса и да ви погушка или да ви почеше зад ушите. Ако не… Е, здраве да е!

От Мусала ви се откриват гледки към Ледeното езеро и хижа Мусала, върховете Малка Мусала и Иречек, Маричините езера, долината на река Бели Искър, Витоша, както и пътечката, по която току що минахте.
Връщането е също толкова лесно и приятно, колкото и идването. Не забравяйте да боднете чорбичка при бай Ангел в хижа Грънчар. Ако не ви се връща в Грънчар, може да преспите на хижа Мусала (2 часа), заслон Еверест (30 минути), хижа Марица (5 часа) или да походите 3 часа до лифта и да се спуснете с него до Боровец.

Сайт на хижа Грънчар вижте ТУК.
Карта на маршрута вижте ТУК.

 

>
07 април 2020 г.

Тагове

върхове

идеи за уикенд

планини

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти