"Врачански Балкан" е вторият по големина природен парк в България. Обхваща Врачанска планина с Лакатнишките скали и Ритлите. Обявен е през 1989 г., за да се запази живописният карстов релеф с разнообразни повърхностни и подземни карстови форми, уникалната пещерна фауна и голямото разнообразие от редкии застрашени животински и растителни видове.
На територията на парка са резерватът "Врачански карст" и много природни забележителсности - живописното ждрело Вратцата, водопадът Скакля, пещерите Леденика, Темната дупка. В парка се срещат около 90 вида застрашени птици. Описани са 16 вида защитени земноводни и влечуги. В парка са установени 985 вида висши растения, половината от които са застрашени. Най-широко разпространение имат широколистните гори от келяв и обикновен габър, мъждрян, бук, полски клен, на възраст около 30-50 години. Под връх Пършевица, на около 1200 м.н.в., се простират гъсти букови гори.
Врачанска планина е масивен планински рид в Западна Стара планина, изграден главно от мощни варовици, пясъчници и доломити. Върху широкото и заравнено било на планината върховете се открияват като отделни могили. Повърхността между тях е покрита с множество карстови форми - кари, въртопи, ували, понори. През тях и през скалните пукнатини дъждовните и снежните води вързо проникват в дълбочина и подхранват множество карстови извори в подножията на стръмните склонове. Тук на площ 207 кв.км има повече от 500 пещери с обща дължина близо 20 000 км, с което районът заема първо място по плътност на пещерите в страната.
Любопитно: Карстов релеф се формира при наличие на разтворими от водата скали - варовици, мрамори, доломити, гипс. Най-дребните повърхностни карстови форми с карите (плитки бразди и улеи върху скалната повърхнина). Когато те покриват големи площи, се образуват т.нар. карни полета. За билото на Врачанска планина типични са въртопите (вдлъбнатини с фуниеобразна форма, местното население ги нарича ями или бабки) и увалите - големи елипсовидни вдлъбнати форми, образувани от сливането на няколко въртопа.Натрупаният в тях сняг през зимата се задържа до късна пролет. По дъното на въртопите и увалите са най-сочните пасища на Врачанска планина.
Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"