Панагюрското златно съкровище

Сред откритите досега в Тракия произведения на античното златарско изкуство първо място по своята богата украса и изкусна художествена изработка заемат съдовете от прочутото Панагюрско съкровище.

То се състои от 9 съда с общо тегло 6.164 кг. Съдовете за украсени с релефни сцени от гръцката митология и Омировата "Илиада". С изключителната си изработка те представляват своеобразен връх в елинистичното златарство през V - III в.пр.Хр.
Според изтъкнатият изследовател на тракийската култура Иван Венедиков съдовете са произведени в Лампаск, древогръцка колония на западния бряг на Черно море, и са повлияни от персийското златарство от онова време.

Други учени смятат, че съкровището е изработено в тракийско художествено ателие или поне от майстори, които добре познават тракийските религиозни обреди и вкусответе на тракийската аристокрация. Те основават тезата си на сходството между детайли от изобразените на съдовете сцени и пластичната украса на някои тракийски гробници. Великолепното съкровище вероятно е принадлежало на владетел или на храм в царството на бесите или на одрисите - границата между населяваните от тях територии, все още не може да бъде определена ясно.

Най-големият съд от съкровището - амфората - има пищна украса. Двете й дръжки са изваяни като тела на кентаври. Дъното е заоблено и снабдено с два отвора за пиене, оформени като негърски главички. Вероятно съдът е бил предназначен за пиене от двама души при древния ритуал за побратимяване. Археолозите допускат, че е открита само част от Панагюрското съкровище - останалите съдове вероятно са били заровени на друго място.

Любопитно: Съкровището е открито случайно през 1949 г. край Панагюрище от трима братя, при изкопни работи. Отначало те решават, изглежда заради формата на ритоните, подобна на волски рог, че това са стари духови инструменти от месинг и нареждат съдовете до изкопа. Това привлича вниманието на хората от околността. За щастие сред насъбралите се е и сътрудникът на местния музей Петър Горбанов. От пръв поглед той разбира за какво става дума и изпраща телеграми до директорите на археологическите музеи в София и в Пловдив. Пръв пристига директорът на Пловдивския музей, в чийто фонд остава съкровището.

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"