Култовият център в Старосел

Богатсвото на археологически паметници в района село Старосел, Пловдивско, води до извода, че в древността тук е съществъвал голям култов център.

Снимка: Roar S. Kvarekvål

Досега, върху площ по-малко от 100 кв. км. са разкрити шест подмогилни храма. Най-голям и представителен сред тях е храмът в Четиньова могила. Той е построен по микенски образец – вграден е в естествен хълм, и е укрепен със солиден каменен зид (крепида), дълъг 241 м. Височината му днес е 3.5 м, но в древността надвишавала 5.5 м. Парадното стълбище имало от двете страни по един пиедестал, увенчан с фигура на лъв в естесвена големина. От лъвовете на място са останали само три лапи. Девет стъпала извеждат на равна площадка, където се изпълнявали ритуални танци, а посветените ги стъпала-седалки.

Величествен коридор води, от площадката към същия храм, съставен от две помещения – правоъгълно и кръгло, значително по-просторни от познатите досега. Входовете към тях имат каменна украса с пластични яйцевидни орнаменти, перлов низ и многоцветна мазилка. Помещенията имали огромни каменни врати, което е още едно потвърждение, че постройката е служела за храм. Той е построен в края на V в.пр.Хр. По това време е живял забележителният тракийски владетел Ситалк, увековечен от древногръцкия писател Ксенофонт в творбата му „Анабазис”. По всяка вероятност храмът е бил построен от Ситалк, който след смъртта му бил погребан в него и почитан като бог според тракийските традиции.

Любопитно: Религиозните церемонии, изпълнявани в храма в Четиньова могила, най-вероятно са били свързани с култа към Великата богиня-майка, найния син – Слънцето, и Орфей. Според митологията тракиецът Орфей свирел на лира и цитра и пеел толкова омайно, че дивите животни го следвали, дърветата се превивали над него, а най-лошите хора ставали добри. Легендата за Орфей разказва, че той събирал мъжете и ги посвещавал в тайните (мистериите), които научил в подземния свят, докато търсел жена си Евридика. Тракииските жени, недоволни, че Орфей ги лишава от мъжете им, го убили, разкъсвайки тялото му на парчета. Боговете ги наказали за дързостта им. За да се спасят от гнева му, те намерили глевата на певеца, погребали я, издигнали над нея гоялма могила и я обявили за хероон – свещено място, където почитали Орфей.