Сейнт Лусия - пейзаж в розово-синьо с върхове като бучки захар

Вижте галерия
1 от 9

 

Има нещо необикновено във вида на хълмовете, издигащи се над западното крайбрежие на Сейнт Лусия: насечен пейзаж от розово-синьо и сиво с пастелни апликации около димящи езера от бълбукаща кал. Наоколо на километри се носи неприятна миризма на развалени яйца. Надолу по течението на калните вади, където температурата е по-ниска, хората мажат телата си с лечебната кал и след това я отмиват във вулканичните минерални води – една много приятна процедура. 
 
 
Сълфър Спрингс е една от множеството атракции на този карибски остров. Тук има също така отлични плажове, на които да се припичате, а в краката ви ще се плискат кристално чистите води на морето; има и коралови рифове да се гмуркате, а за туристите е маршрутът до връх Гро Питон, приличащ на бучка захар с височина 800 м, откъдето се откриват чудни гледки през тъмносиньото море чак до Мартиника и Сейнт Винсент. Около най-високия връх на острова – Маунт Джими (950 м), има пътеки, минаващи през невероятно гъсти тропически гори, където миниатюрни колибри се стрелкат между дивите лози, висящи от короните на високите дървета. Тук можете да карате сърф, да посетите ботанически градини, да яздите или да наемете катамаран и да посетите някое закътано заливче. Френските заселници, дошли тук през 1660 г., нарекли острова на християнската светица св. Лучия от Сиракуза. Докарали африкански роби да работят на захарните плантации и по този начин изместили местните американски индианци, обитавали острова от векове. След отмяната на робството тук били докарани наемни работници от Азия. Сейнт Лусия минавал от френски в английски ръце и обратно цели 14 пъти, но накрая, през 1814 г., окончателно станал британско владение. Своята независимост островът получава през 1979 г. Това богато историческо наследство на острова допринесло за многостранната му култура и той днес не е просто една чудесна ваканционна дестинация, а място, което привлича по множество начини. 
 
Любопитно: Двата върха, приличащи на бучки захар – Гро Питон и Пти Питон, се извисяват стръмно над градчето Суфрие на източния бряг. Необикновената триъгълна форма на тези вулканични образувания е станала емблема на острова и може да се види и на националното знаме.
 
Кога да отидете там: Разгарът на сезона е от януари до април. От май до ноември е дъждовният период, но той се характеризира само с кратки проливни валежи и понякога с урагани.
 
На какво да обърнете внимание: Посетете джаз фестивала на острова в началото на май, където идват големи световни изпълнители. По време на празника навсякъде из острова има концерти на открито.
 
Съвети: Идете на някое от обществените партита, които се организират в петък и събота, като например „Джъмп Ъп“ на Грос Айлит; ще има музика, танци, местна кухня и ром.
 
Полезни данни за Сейнт Лусия:
Координати: 14° 1' с.ш./60° 59' з.д.
Площ: 616 кв. км
Статут: независима държава
Население: 174 000 души
Столица: Кастрис
Официален език: английски
Парична единица: източнокарибски долар
 
Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".
Дата: 07 май 2013 г.
4/5, 2916 гласа
Забележителности около Кастрис