Мартиника - всички нюанси на зеленото

Вижте галерия
1 от 10

 

Скалистите хълмове в северната част на Мартиника са покрити с дъждовни гори – гъсти гори с огромни дървета. Папагалите подвикват от балдахина, образуван от техните корони, а в основата на техните стебла се е образувал гъст килим от ниска растителност. В далечината се чува плясъкът на самотен сърф, достигнал бреговете на закътано заливче.

С настъпването на нощта мъничките дървесни жабки подхващат своята тънка и мелодична свирня. А когато завали – което тук често се случва – тежките капки започват да барабанят по огромните листа на тропическата растителност и издигащите се водни изпарения обвиват всичко в мъгла. Влажната миризма на гниещи листа започва да се носи над земята.

Тук могат да се видят всички нюанси на зеленото, синоним на буйно плодородие. Ярко оцветените рибарски лодки контрастират върху покрития с черен пясък бряг край Гран Ривиер в най-северната точка на острова. Лодките се отличават помежду си по надписите на техните имена, изпълнени с помощта на шаблони. Това чувство ви съпровожда на всяка крачка по острова, дори там, където земята е била култивирана за селскостопанска дейност – бананови плантации, масиви със захарна тръстика или градини с кокосови палми, чиито клони са надвиснали над пясъчните плажове.

В градчетата и селцата зеленият килим е изпъстрен с ярки изблици на други свежи тонове: огнено дърво (Delonix regia), хибискус, кана, бугенвилия – с огрени от тропическото слънце съцветия. В Льо Карбе, Анс Ноар и другаде плажовете с черен пясък са в ярък контраст с боядисаните в светли цветове рибарски лодки, изтеглени на сушата. Тези пясъци са безмълвно напомняне за причината на цялото това плодородие – богатата вулканична почва. Острият скалист силует на острова и неговата брегова ивица също се дължи на вулканичната дейност.

Покрай малките заливчета се вият пътища, които разкриват пред туристите нови и нови живописни гледки следвсеки пореден завой.

В най-северозападната част на Мартиника ландшафтът се извисява в кресчендото на вулканичния връх Мон Пеле. Въпреки че склоновете му са облагородени от покаралата растителност и от последното му изригване е изминал повече от един век, Мон Пеле все още има див и мрачен вид. Неговото име и до днес предизвиква тръпки у населението, което в колективната си памет е съхранило спомена за изригването на вулкана през 1902 г. Отровните газове и вулканичната пепел бързо се спуснали надолу по склона и направо унищожили главния град на острова – Сен Пиер. А по онова време това градче било наричано Карибският Париж.

Новият главен град на острова – Фор дьо Франс, не може да се похвали с подобно прозвище, защото представлява натоварено пристанище и оживен административен център с доста хаотична планировка. С парижки облик или не, но без съмнение той си остава френски по дух. При това островът не е просто бивша френска колония, а френски департамент – не по-различен от Ардеш или Дордон, както и част от Европейския съюз. Оттук се избират депутати и сенатори за Френския парламент; много от местните младежи следват във френски университети; по магазините се продават типични френски стоки. Но Мартиника не е загубила и винаги ще пази и нещо от характерния си образ.

Местният език е креолски и доста свободно се отнася към правилата на стандартния френски. Салонните традиционни танци като кадрил, валс и мазурка, изпълнявани от жени в дълги рокли и сложни прически, може да са европейски по произход, но са обогатени с африкански елементи и ритъм. Църквите на острова са предимно римокатолически, но пищният карнавал по Заговезни си е типично карибски. Местната кухня е повлияна от френската и така е станала една от най-предпочитаните в Карибския басейн, но зависи изцяло от местните продукти като лангусти (бодливи омари), сухоземни раци, чили, кокосови орехи, ананаси и папая.

Френският характер на Мартиника я отделя от останалите Карибски острови и местните жители много се гордеят с неповторимата комбинация от фактори, която ги е формирала през вековете. Във всичко това обаче се включва и тъмната страна на робското минало на острова, което резонира в най-дълбоките нотки на традиционната култура. Поезията и музиката на острова, дори неговата архитектура носят следите на това минало.

На този проблем специално е посветена Ла Саван дез Есклав в Троа Иле – реконструирано робско селище, където ясно се вижда как е протичало съществуванието и трудовата дейност на жителите му. Като се вземе предвид присъствието на Мартиника в публичното пространство, на нея не бива да гледаме само като плажове и море. Тя наистина е много повече.

Любопитно: Риболовът си остава главният занаят на острова и често се упражнява с нетърговска цел. Рибарските лодки нерядко излизат нощем в морето да наловят риба за изхранването на семейството и близките. Практикува се и колективният лов с мрежи, като групи от по двадесетина човека излизат в морето с мрежи, достигащи до 600 м, които те хвърлят във водата и след това заедно извличат улова на брега.

Кога да отидете там: Разгарът на сезона тук съвпада с най-сухото (относително) време на годината – от февруари до май. Климатът обаче през цялата година е напълно поносим.

На какво да обърнете внимание: Опитайте местния ром, наричан агрикол – има специфичен аромат на ферма; както и класическия тий-понш – смес от бял ром, захарен сироп и сок от зелен лимон.

Полезни съвети: Посетете Жарден дьо Балата – частна тропическа градина с дървета, палми, гигантски папрати и висящи пътеки през балдахина на дървесните корони.

Снимки : Gaël Chardon

Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".

Дата: 09 юли 2013 г.
4/5, 5539 гласа
Забележителности около Ница