Ниагарски водопад - гръмотевична природна красота
От двете страни на границата между САЩ и Канада, Ниагарският водопад черпи водата си от четири от петте Големи американски езера и я запраща надолу от височина двайсет етажа със скорост 158 милиона литра в минута.
Почти километър и половина широки, водопадът е разделен от острови на три части: 323 м широкият Американски водопад (който включва една малка част, наречена Брайдъл Вейл) и по-големият 792 м широк водопад Хорсшу от канадска страна, които привличат вниманието на повече посетители.
Западното общество научава за първи път за съществуването на водопада през 1678 г., когато йезуитският мисионер Луис Хенепин полюбопитствал какъв е този грохот, който се чувал отдалеч и тръгнал към неговия източник, ставайки първият турист при Ниагара. Почти три века по-късно Мерилин Монро и Джеймс Котън тръгват по съшия начин в носещия името на водопадите филм, превръщайки се в негови символни младоженци в меден месец. Несметен брой реални двойки са имали
същата идея, което прави Ниагара неоспорима столица на медения месец на континента през по-голямата част от ХХ в., като връхната точка е през 50-те и 60-те години.
Днес от тази ера са останали за спомен безброй евтини мотели за меден месец; и туристически спирки, но обграждаща своята карнавална сърцевина, областта Ниагара има атракции, изрисувани с по-широка четка. Канадската страна е много по-вълнуваща, както по отношение на гледката на водопада, така и в сферата на развлеченията – пълно е с нощни клубове, ресторанти, хотели за заможни и главната атракция, създадена от човека – казино „Ниагара“ на площ от 23 225 м2, което трябва по план да бъде заменено от десет пъти по-голямо. Малко на север от водопадите, пътят „Ниагара Паркуей“ предлага изцяло различен свят, изпъстрен с красиви градини.
В края на този път лежи прекрасният малък град от ХІХ в. Ниагара он дъ Лейк, един от най-хубавите в Канада и сърцето на Ниагарския винен регион. Всички най-добри винарни в областта са отворени за публиката, включително „Пелър Истейтс“ (Peller Estates); „Инискилин Уайнс“ (Inniskillin Wines, чийто хамбар може би – никой не е 100 процента сигурен – е проектиран от Франк Лойд Райт); „Шато дьо Шарм“ (Château des Charmes), първата канадска винарна, спечелила златен медал на престижното „ВинЕкспо“ в Бордо; и „Винланд Истейтс Уайнъри“ (Vineland Estates Winery), помещаваща се в един бивш чифлик на менонити.
Но да се върнем на думата си – или по-скоро, на водопадите. Класическият (а и най-добрият) начин да ги разгледате е от борда на „Мейд ъф дъ Мист“, здрав кораб за 600 пътници, който е десетият носещ това име от корабите, превозващи пътници точно до пръските в основата на Хорсшу от 1846 г. Много ще се зарадвате на дъждобраните, раздавани на борда.
За един по-различен, макар и все пак измокрящ изглед, тръгнете по обиколката „Пътешествие зад водопада“, при която се слиза с асансьор през 45 метра от скалата до серия прокопани от човека тунели, които осигуряват гледка отзад на падащата вода. Откъм американската страна обиколката „Пещерата на ветровете“ отвежда посетителите до основата на Американския водопад, докато балонът с хелий за трийсет пътници „Флайт ъф Ейнджълс“ ви издига на 120 м за десетминутно разглеждане на величието долу.
Къде: Ниагарски водопад: 644 км от Ню Йорк Сити, 145 км от Торонто.
Най-добро време: април-ноември за ежегодния фестивал „Джордж Бърнард Шоу“ Ниагара он дъ Лейк
>
