Езерото Дуранкулак - една от най-значимите влажни зони в Европа

Дуранкулашкото езеро е най-северното естествено крайморско езеро в България. Разположено е в стара речна долина на 0,5 м н.в. Площта му е 350 ха, максималната му дълбочина е 4м., а средната - 1,4 м. Бреговете му са ниски, силно разчленени. На изток широка пясъчна ивица (150 м), висока до 3 м, го отделя от Черно море.

Езерото е безотточно, одхранва се от карстови и валежни води. Водите му са слабо солени поради морската вода, достигаща до езерото при силни морски бури или просмукваща се през пясъчната преграда. Дуранкулашкото езеро попада в Черноморската климатична област на България.

Зимите са сравнително студени и езерото често замръзва, а летата не са горещи. Валежите са малко - около 480-530 мм. Поради широката отвореност на север тук духат силни северни ветрове - с два пъти по-висока скорост в сравнение с ветровете по южното ни Черноморие.

Дуранкулашкото езеро е една от най-значимите влажни зони в Европа, включено е в Рамсарския списък и е признато за орнитологично важно място от световно значение, Тук гнездят, зимуват и почиват по време на миграцията по прелетния път Виа Понтика изключително голям брой птици, сред които множество редки и застрашени видове.

В Дуранкулашкото езеро се опазват на 260 вида редки и застрашени от изчезване растителни и животински вида. Южните му брегове са обрасли със степна растителност, във водата растат водорасли (повече от 92 вида) и различни блатни и водни растения (тръстика,. папур, троглохина, водна лилия- над 48 вида), а по пясъчната ивица - дюнни растения. Езерото обитават 17 вида риби - шаран, каракуда, платика, ендемични видове попчета, костур, сом. Дуранкулашкото и Шабленското езеро са едното от двете зимовища в света на световно застрашената червеногуша гъска. Впечатляващо е, когато в ранните зимни утрини небето почернява от ятата на стотици хиляди гъски, излитащи за храна.

Любопитно: Влажните зони (езера, блата, мочурища, торфища, устия на реки и крайбрежни части на морето, дълбоки до 6 м) са едни от най-онеправданите от човечеството екосистеми. Векове наред те са безмилостно унищожавани, възприемани са като похабени земи и развъдници на комари, но днес все повече държави започват да оценяват ролята им за биологичното ряазнообразие и екологичното им равновесие в природата. През 1971 г. в иранския град Рамсар, Първата международна конференция по проблемите на влажните зони в света приема Рамсарската конвенция и поставя началото на Списъка на влажни зони с международно значение (в сила от 1975 г.). В него са включени 10 български влажни зони.

Къде: край село Дуранкулак, 57 км от гр.Добрич, България

Кога: целогодишно