Средна гора

Средна гора

Средна гора на старославянски език означава средна планина. Името напълно подхожда на средновисоката планина, простряла се почти в средата на България, между китните Задбалкански котловини на север и обширната Горнотракийска низина на юг.

Снимка: Jeroen Kransen

Тя е разположена успоредно на Главната Старопланинска верига – от Панчаревския пролом на река Искър на запад и на изток – до големия завой на река Тунджа, северно от град Ямбол. Дълга е около 285 км, а максималната й ширина достига до 50 км. Напречните планински ридове Гълъбец, Козница, Стражата (Кръстец) и Межденик я свързват със Стара планина, а Шумнатица и ашипочан – с Рила. Живописните проломи на река Тополница и Стряма делят Средна гора на Западна (Ихтиманска), Средна (Същинска) и Източна (Сърнена) гора.

Ихтиманска Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик. Ихтимаска Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид, разположени около Ихтиманската котловина. Най-високият й връх е Тръна (1275 м), в Черни рид. Същинска Средна гора, разположена между реките Тополница и Стряма, е най- висока.

Над ясно очертаното било, покрито със сочни пасища, се издигат върховете Листец, Буная, Братия и най-високият връх на Средна гора – Голям Богдан (1604 м). От стръмните му склонове извират Стрелчанска Луда Яна, Крива река и Белешница. От върховете се откриват великолепни панорами към Стара планина, Витоша и Софийско поле, Рила и Родопите. Склоновете им са обрасли с вековни букови гори. В красивите дерби под връх Лисец (1388 м) се намира историческата местност Оборище. На север от главното било на планината, в горното течение на река Тополница, е разположена красивата Копривщенска котловина, а на юг от него се редуват няколко малки вътрешнопланински котловини (Панагюрска, Стрелчанска, Бъта-Банска, Красновска).

Сърнена гора е най-ниската, най-дългата (153 км) и най-тясната част на Средна гора. Най-високият й връх е Братан (1236 м). Заобленото й било постепенно се понижава и стеснява на изток, като придобива хълмист характер. На последното й възвишение – Зайчин връх, е разположен античният град Кабиле. Ридът Стражата я свързва с Калоферска планина, а Межденик – с Елено- Твърдишка планина.

Средна гора е изградена от стари метаморфни скали (кристални шисти), по-млади плутонични тела (гранити, сиенити) и вулкански скали (андезити). Най-значими са находищата на медни руди и лековити минерални извори (Хисаря, Панагюрски бани, Стрелча, Старозагорски бани и др.). В сравнение с по-високите планини у нас животинският свят на Средна гора е относително по-беден и еднообразен. Представен е от типични европейски видове. Около връх Малък Богдан е едно от малкото местообитания у нас на алпийския тритон.

Любопитно: В Средна гора има само един поддържан резерват – „Богдан”, който обхваща най-високата част на Същинска Средна гора. Създаден е през 1972 г. с цел да се опазят девствените 150-годишни букови гори и природните забележителности Патьова кория (1968 г.), в землището на село Оборище, и Голашката пещера (1981 г) в в землището Костенец. В Голак, южния рид на Еледжик, в Ихтиманска Средна гора, има няколко интересни пещери, сред който е и природна забележителност Голашката (Прилепната) пещера. Тя представлява галерия с дължина 102 м, прокопана преди векове за извличане на желязна руда. Забележителна е с колониите прилепи, които е приютила. Подът на издатините по стените са покрити с дебел слой прилепно гуано. Прилепите използват пещерата целогодишно – за родилен дом през лятото и за зимен сън.

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"