Три жени в една кола (+ румънския Кондьо и 3 поуки)

Нали знаете какво се случва, когато три жени тръгнат сами с кола в чужбина?

Не-е, не това.
Разваля им се колата.

Ама не се разваля нещо да почне да трака, да им откраднат чистачките или преял с дюнери гълъб да се разбие в предната броня.

Не. Колата го удря на инат – угасва фатално и отказва да запали повече, а жените трошат маникюр и навъртат сметка за телефон на равностойност малка семейна вила в Драгалевци, докато обясняват на мъжете си какъв е проблемът (там едно дълго и ръждясало влиза в едно като цилиндър... не, не виждам никакви черни жици... ааа, ама да вдигна капака ли?!).

Следващата история е от точно тази графа, като включва и един румънски двойник на Кондьо, потоп на околовръстното на Букурещ, един твърде дълъг маркуч и една напълно безполезна нокторезачка.

Предисторията:

След като са изминали 4000 безпроблемни километра из Румъния, яли са мамалига и папанаш и са изхарчили всичките си пари (без 5 лева) трите жени вече се прибират към България през Букурещ. Последно зареждане преди границата и след половин час малкият Сеат Ибиса (да, да, знам, и...и са ти!) ще е в Русе.

Обстановката:

От небето се изсипва дъждовен апокалипсис, а понеже е неделя, последен от 4 почивни дни, всички румънски шофьори карат сякаш са водачи на танкове в Кандахар – дръзко и безотговорно. В същото време стотиците ТИР-ове на тясното околовръстно на Букурещ създават уютното усещане, че си част от стадо диплодоци, заклещено в 3 метра широк каньон. Напредваш бавно и гледаш да не се буташ между три колони ТИР-ове, разположили се на шосе с две ленти. Гърмят румънски хитове по радиото. Настроението е ведро.

Завръзката:

В този момент ТИР от насрещното движение минава с висока скорост покрай Ибисата с три жени и надига вълна от вече наводненото околовръстно, която залива цялата кола. Ця-ла-та. За секунда трите жени разбират как биха се чувствали, ако участват в някой от онези филми, в които кола пада от висока скала и потъва в морето. Не знаеш дали ще видиш небето отново или иззад водата, която се вижда от всички налични прозорци, ще се подаде гръбната перка на акула, тъкмо приключила 90-дневната диета.

Само секунда по-късно небето се показа отново, но това не успява да зарадва истински трите жени, защото колата им угасва и отказва да запали насред нерегулирано кръстовище.

Тук в историята влиза Кондьо

Жената шофьор излиза да сложи триъгълник, но веднага се отказва от тази идея, тъй като водата на пътя вече е почти до коляното и е слабо вероятно някой да оцени жеста й. Тъкмо да си седне обратно на шофьорското място, и гледа там вече седи някой. Някакъв румънец. Седи си вътре човекът и нещо ръчка по таблото.

Оказва се, че кола с трима румънци спряла да помага, даже без някой да ги е канил. Чудна държава! Чудни хора!

Егеш-мегеш, никакви чужди езици обаче не са учили тези тримцата, не отлепват ни от италиански, ни от испански, ни от български (и т.н. - трите жени в колата владеят общо 7 чужди езика – напълно безполезно!). Румънците се раздават докрай - питат някакви въпроси на румънски, чакат да им се отговори, ама някак не върви разговорът. Двамата в крайна сметка се отказват, посочват на трите жени близкия автосервиз (който отваря чак утре!) и близкия хотел (да, ама те имат само 5 лева!) и си тръгват.

А-ха и третият да си тръгне, и Жената Шофьор забелязва, че той е едно към едно двойник на Кондьо. Няма как това да не е знак.

[Междувременно са навъртяни съответните сметки в роуминг, но изненадващо нито един от наличните мъже-гаджета не може да оправи колата по телефона от България!]

Та... Няма как това, че румънецът прилича на Кондьо, да не е знак! И се започва една драма, едно кършене на лакти, едно скубене на екстеншъни (никоя от трите жени няма екстеншъни, но ако имаха, щяха да ги оскубят за каузата!) Кондьо не издържа на комбинацията от сексапил на околовръстното + очевидната им безпомощност и със знаци обяснява, че трябва да се изпразни резервоарът, защото може би са им наляли дизел в бензиновия двигател.

Така описано, звучи просто, но бога ми!, отнема им 40 минути да разберат, че това е искал да каже. Едва ли сте се замисляли, но не съществуват жестове и мимики, които да описват просто и ясно: „Вие имате бензинов двигател, ако са ви наляли дизел, трябва да го източим“. Освен това думата „дизел“ на румънски изобщо не е „дизел“, както наивно бихте очаквали, а е „моторина“, което в 39 от 40-те минути се приемаше, че сигурно значи „мотор“ или „двигател“.

И така, румънският Кондьо пита трите жени дали имат маркуч за източване на горивото. Те разбира се, нямат. Тичат до близката бензиностанция. Трудно ми е да ви опиша как обясняваш, че искаш маркуч, като не знаеш думата за маркуч. То са едни дълги движения с ръцете, то са едни засмукващи движения с устата (щото да е ясно, че искаш нещо, дето не само е дълго, ами и да се духа през него), то са бляскави погледи отсреща... Ако в този момент някой раздаваше Оскар-и на бензиностанция, директно печелехме във всички категории + за цялостен принос. Но уви, нито Оскар ни дадоха, нито маркуч.

Взема да се мръква, трите жени стоят обезмаркучени на околовръстното и Кондьо видимо се притесни вече. Човекът взима нещата рязко в свои ръце и заявява, че отива за маркуч. 10 минути по-късно вече текат залагания дали ще се върне изобщо, но човекът се оказва стабилен и се връща с маркуча.

Развръзката

Само дето маркучът е 3 метра. Няма как да източиш каквото и да било, най-малко пък потенциален дизел-моторина от резервоар с 3 метра маркуч. Кондьо пита трите жени имат ли нож. Те, разбира се, нямат. Едната се опитва да бъде полезна някак и демонстрира, че има нокторезачка. И тъй като не е известно някой някъде да е успял да среже маркуч с нокторезачка, предложението се отхвърля.

Кондьо обаче се оказва подготвен, срязва маркуча с изваден от багажника си нож, вкарва го в резервоара, духа, смуче, надува бузи, пули очи, но нищо не се случва.

Трите жени вече си представят как ще нощуват в колата на пътя, когато румънецът нещо се сеща, разчовърква по двигателя, мести някакви кабели и... колата запалва!

За да се увери, че всичко е наред, самият той сяда зад волана и 10 минути пори вълните на шосето без никакви проблеми. Когато спира отново до крайпътните девойки, Кондьо си дава телефонния номер (за всеки случай, майка му, видиш ли, живеела в Гюргево, ако угаснат там, да звънят!) и им пожелава приятен път.

Всичко на всичко 2 часа и половина драми, четирима кални и мокри хора, а трите жени все така разполагат само с 5 лева. Срам, не срам, събират и всички монети от джобовете си и му ги дават. Румънецът отказва внимателно, но само веднъж. На втория път приема парите и си тръгва доволен. И трите жени си тръгват доволни и половин час по-късно са в Русе.

Важна поука 1: Жените могат да се справят също толкова добре с развалени коли, колкото и мъжете. Само че методологията им е друга - намират мъж да се справи.

Важна поука 2: Винаги си носете маркуч.

Важна поука 3: Да срещнеш Кондьо в беда винаги е добър знак.

Важна поука 4 (бонус): Вижте за всеки случай и варианти за организирани екскурзии в Румъния!