Начало / Статии / Статии - България

Витоша - величествена красота

Автор

/

На фона на равното Софийско поле, със своята величествена красота Витоша е възхищавала много пътешественици и изследователи на Балканите. Според големия френски геолог Ами Буе: „Прекрасно е на Темпле, в полите на Олимп. Воден в Македония е прелестен, но изгледът на Витоша надминава всичко”.

       Връх Скопарник                                                                                                                          Снимка: Deyan Vasilev

Витоша е четвъртата по височина българска планина след Рила, Пирин и Стара планина. Най-високата й точка е Черни връх (2290м). Седловините Владайска, Бука преслап и Ярема свързват Витоша съответно с планините Люлин, Верила и Плана, а от север, юг и запад я обграждат високите котловини Софийска, Самоковска и Пернишка. Куполообразната форма на Витоша се дължи на огромния магмен плутон, застинал сред вулкански андезитни скали. Днес тези тъмни скали образуват венец около оголения плутон.

Характерни за релефа на планината са обширните, етажно разположени билни заравнености (най-известно е Витошкото плато) и стръмните стъпаловидни склонове, резултат от неколкократни тектонски издигания. Под действие на изветрянето са образувани много срутища, сипеи, твърдици (Комините, Копитото, Ушите, Лъвчето и т.н.) и прочутите каменни реки. Южните склонове са по-полегати и силно окарстени. Тук е най-дългата пещера в България – Духлата и прочутият пулсиращ карстов извор Живата вода.

Витоша е част от Главния Балкански вододел. Едно от най-големите богатства  на Витоша са нейните води. Многобройни бистри ручеи, потоци, пукнатинни води и извори дават началото на много реки, които не пресъхват дори в горещи летни месеци и придават на планината изключителна прелест. Струма, най-голямата река, която извира от Витоша се насочва на юг, към Егейско море, а река Искър отнася водите на витошките си притоци (Плакария, Бистрица, Драгалевска, Владайска, Боянска и др.) на север, към река Дунав. По радиалните разломи са се оформили долините на реките, а по концентричните, в подножието на планината, бликат топли минерални извори (край Княжево, Бояна, Симеоново, Панчарево, БистрицаЖелезница, Рударци).

Любопитно: Древните имена на Витоша – Скомброс, Скомиус монс, Скопар, Скопиус, идват от гръцки и означават „стръмна планина”. Днес те са се запазили в името на връх Скопарник (2226 м), извисяващ се източно от Черни връх. Името Витоша се появява в писмен документ за първи път през 17 в. Има славянски произход, но вероятно идва от траките и означава „два резена„ в смисъл на двувърха планина, заради двата скалисти върха Резньовете, които се виждат добре от София. Днес почти цялата планина е обхваната от ПП ”Витоша”. На територията му са биосферният резерват „Бистришко бранище” и резерватът „Торфено бранище”.

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

>
14 март 2013 г.

Тагове

зимен туризъм

летен туризъм

планини

природни паркове

природни резервати

семеен туризъм

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти