Начало / Статии / Статии - България

Как замених леглото с хамак в гората за една седмица

Автор

/

Как да спиш в хамак и да си ходиш на работа свеж като краставичка без да се налага да инвестираш хиляди левове в климатици, които и без това ти докарват схващания на врата, бронхопневмония и плеврит накуп.

Едно е да е лято и да ти е горещо, но съвсем друго е да е горещо + да живееш в панелен апартамент без климатик, но за сметка на това с изцяло южно изложение и когато вечер се върнеш от работа, да имаш чувството, че влизаш в предварително загрята пещ за агнета. Започваш да се потиш още докато пъхаш ключа в ключалката. Отваряш вратата – ударната вълна на трупалата се цял ден жега вътре те събаря на изтривалката. Ей тогава ти прелива самоварът и си казваш „Край!“.

Накратко това е предисторията на това как този август реших за една седмица да се евакуирам от собствения си дом и да изнеса леглото си под формата на хамак в горите около София. Тук не става въпрос за отпуска, а за нормални работни дни, в които след като сляза от хамака и си направя кафе в гората, отивам в офиса да поработя.

Ден 1 (неделя): Първо хамачено спане над Железница

Сега на някои може да им звуча като някаква безстрашна-горска-откачалка, но от трите думи само последната е вярна, и то донякъде. Истината е, че обичам планината, но мразя да ме лазят буболечки. Буболечките не са ми приятели. Решението: закупих си хамак с мрежа против насекоми от известен китайски сайт. По удобство и разкош мога да сравня това невероятно чудо на китайската мисъл с балдахинено легло (за заинтересованите, цената му е около 40 лв. барабар с доставката). Освен че е по-лек от палатка, хамакът може да се връзва в зони, където традиционното къмпингуване е забранено (и ако връзвате на такива места, другото си го знаете: събирате си найлоновите торбички от наденици, не берете еделвайси, не палите горски пожари, не ловите мечки и норки, и така нататък).

И така, ден първи. Тръгнахме късно в посока Железница с Лъчо - моя безстрашен спътник (из горите и в живота) и личен авиомеханик. Луната беше почти пълна и светеше като лампа, така че дори не се наложи да пускаме челниците. Намерихме си равно ъгълче в боровата горичка на около 30 минути ходене от селото малко преди полунощ.

Докато вечеряхме на светлината на звездите и луната (голяма романтика, голямо нещо, да знаете!), чухме писъка на някаква птица, която в определени моменти квичеше така истерично, че звучеше като бебе в беда. С настръхнали косми по гърба ударихме по една ракия за кураж преди лягане и се увихме в спалните чували.

Лягаш си и вместо таван, виждаш върховете на боровете, които се събират някъде високо над главата ти.

Като дребен проблем ще отбележа само светещата в очите пълна луна, особено ако човек има склонност да върколакства (добре, че ние не сме от тия хора). Лекият ветрец и ароматът на иглолистна гора тази нощ ме убедиха, че това е било много добро решение.

Ден 2 (понеделник): Лунно затъмнение, ама надали

Прогнозата за буря до последно не ни отказваше, мен и другия мой верен спътник по планинарстване и спане на открито в делнични дни – Ева, от идеята след работа да се качим на Черни връх и да гледаме частичното лунно затъмнение. Докато в София не се изсипа Ноев потоп със светлинни и звукови ефекти, а камерите от Алеко не показаха апокалипсис, предвиждащ кал до уши. „Да оставим за уикенда, когато ще си гледаме и Персеидите“, изрече Ева мъдри слова след няколко часа чат обсъждане и по пенсионерски се примирихме със затъмнението от терасата. Само дето тогава не знаехме, че събота няма да стане точно така.

Ден 3 (вторник): Пауза и спане във фурната за агнета.

Ден 4 (сряда): Сама с хамак в гората

След два дни без гора, бях позагубила инерция. Прибрах се вкъщи с идеята да си легна в леглото, но при отваряне на вратата отвътре излезе струя толкова жежък въздух, че ме овъгли на място и само купчинка пепел от мен се посипа пред прага. Схванахте.

Нямах избор. В 22:30 часа нарамих хамака, спален чувал и закуска за другия ден и тръгнах към Симеоново. Двете глътки ракия за кураж си ги взех предварително, защото този път бях сама. Това щеше да ми е първото соло хамачено спане в гората. Фасулска работа, викам си. Какво толкова може да стане.

Още в Симеоново ме подгониха бездомни кучета, което, откъдето и да го погледнеш, не е добро начало. Криво-ляво се отървах от кучетата и хванах гората.

30 минути по-късно си намерих две перфектни дръвчета близо до река, вързах хамака и си легнах.

Заспах почти веднага.

След това се събудих почти веднага. Болното ми съзнание сънуваше как над мен (да напомня: сама жена с хамак в гората) се е надвесил психопат. Както вече казах, аз съвсем не съм безстрашен човек.

Огледах се, успокоих си сърцебиенето и заспах почти веднага.

След това се събудих почти веднага. Нов психопат се бе появил в съня ми.

И това, уважаеми кандидат-соло-хамакуващи, продължи цяла нощ. Един-единствен сън не беше свързан с психопат, но беше не по-малко страшен – горска лисица ми отмъкна сандалите и трябваше да се прибирам боса до Симеоново.

Въпреки аромата на борчета, ромоленето на реката и лекия полъх на вятъра, това беше най-тежката ми нощ сред природата досега.

Но не всичко беше психопати и лисици с афинитет към миризливи сандали. За първи път истински оцених мрежата на хамака, когато на сутринта установих, че един горски паяк неправомерно е ползвал опънатия хамак за основа на паяжината си. Ако нямах мрежа, със сигурност щях да се събудя омотана в лепкава паяжина от краката до шията, а до лицето ми щеше да диша тежко паяк с размер на четирикрилен гардероб, който се чуди откъде да почне да ме дъвче. И паяшка лига да се точи надолу... Като в онзи филм на ужасите с огромните паяци, сещате се.

Тук е моментът да споделя някои мисли относно срещите в гората.

Най-страшното нещо, което може да ти се случи, когато си нощем в тъмна гора, не е мечка, нито глиган или освирепели от глад комари, а да срещнеш друг човек. Какво прави някой в тъмното между борчетата, на час път от най-близкото село? Със сигурност е психопат. Освен теб, разбира се, ти си приятно откачен, но като цяло нормален човек.

Но хората понякога не те разбират и става объркване. Най-вече, когато баща със сина си разхождат малко кученце в гората над Симеоново в 6 без нещо сутринта, а ти изскачаш от храстите с рошава, бухнала от влагата коса и кръвясал поглед, защото не си си направила кафето още... Е, в този случай ти си психопатът и можеш да си сигурна, че бащата е стиснал телефона в джоба си и е готов всеки момент да набере 112 или да ти приложи задушаващо тръшване в реката.

Ден 5 (четвъртък): Пауза и спане във фурната за агнета.

Ден 6 (петък): Персеиди и връх Ветрен

Не искам да ме ближе лисица по носа, докато спя. Не искам бе.

Всеки си има ирационални страхове, това си е моят. Купила съм си хамак с мрежа, а се оказва, че ще спим на поляна с шипки (я си вържете хамака на шипка, ако можете!). Но сме четирима (споменатите Ева и Лъчо, заедно с Илко), събрали се заради светлата кауза да спим на хладно и да гледаме Персеидите от планината, така че запазвам ужаса си за себе си и дръзко лягам под звездите само в спален чувал, като стягам ластика толкова много, че навън се подава само връхчето на носа ми, готово да бъде пожертвано.

По-рано същата вечер се бяхме качили на повече от час нагоре във Витоша над село Ярлово, като за нощувка си харесахме връх Малък Ветрен (около 1300 м). Оттам имахме превъзходна гледка към пръснатите като жарава села в ниското, а падащите звезди правеха това, което правят най-добре – падаха ли, падаха, а ние отмятахме желания от списъците. Слушахме и скечове на Шкумбата, и песни на Тодор Колев, смяхме се, ядохме домашни домати, гледахме изгрева на огромната оранжева луна...

Тази нощ имах най-сладкия сън за последната седмица.

За протокола, нито една лисица не ме близна по носа тази нощ.

Ден 7 (събота): Гръмотевична буря = спане във фурната за агнета

Дни следващи: цяло лято в хамак

След първите експериментални дни, спането в хамак ще продължи цяло лято. Дали не са измислили някакви зимни хамаци?

Q&A: Някои практически дреболии:

- Ти къпеш ли се въобще?

- По принцип или сега? Така де. Да, след спане в гората си хвърлям душ вкъщи преди да замина към офиса. Но и да не успея някой път, имам късмета да имам баня в офиса. Освен това спането в гората, за разлика от спането в панелна пещ за агнета, не включва потене, а лек ветрец и прохлада, така че ще се изненадате колко свежи ще сте на сутринта.

- Колко рано ставаш, за да стигнеш навреме на работа?

- Това зависи от сто неща, но като цяло ставам около 6, правя си кафе и закуска и слизам в града преди хората, които не живеят в пещи за агнета, да задръстят улиците с колите си. Известно е, че в гората човек се наспива по-бързо (освен ако не сънува психопати по двайсет пъти на нощ!), така че не се чувствам изморена или недоспала.

- Какво има в раницата ти?

- Спален чувал, шалте, хамак с мрежа против насекоми, газово котлонче + кафе, закуска (обикновено домат, сирене и хляб), ракия (20 грама преди лягане заради една стара традиция), вода, челник, метално канче, дебела блуза (спя си по къси панталони), фотоапарат.

Това е едно от 5-те предизвикателства за месец август, вдъхновени от книгата „203 предизвикателства за пътешественици“ (ето ги всички предизвикателства за август).

>
15 август 2017 г.

Тагове

любопитно

планини

къмпинг

предизвикателства

203 предизвикателства

Витоша

хамак

Забележителности наоколо

Избрани оферти