Начало / Статии / Статии - България

Четиво за из път: Когато животът ти е поезия, чети Вангел Имреоров

Автор

/

Има стихове, които се четат в дъждовно неделно утро с чаша ароматен чай и топло одеяло. Стихове, които четеш бавно, защото дори да са от четири реда, нито една дума не е случайна.

Вангел Имреоров издава първата си стихосбирка "Напускане на спомена" това лято, но поезията отдавна е в живота му и животът му отдавна е поезия.

Вместо да се впускаме в анализ на това, което всеки трябва да почувства сам, ще направим две други неща.

1. Ще ви поканим на представянето на книгата:

Запознайте се с Вангел по време на представянето на „Напускане на спомена“ (ИК Жанет-45) на 12 октомври (четвъртък), 18:30 часа, + това (ул. Марин Дринов 30, София).

2. Ще ви предложим четири от любимите си стихотворения от Вангел Имреоров:

*

трябва да го пуснеш.

остави живота

да тича пред теб.

тогава кръвта ти

ще е сладка,

а слънцето лепкаво

и около теб въздухът ще трепери,

сякаш се кани отново да вали.

тогава кожата по ожулените ти колене

ще щипе и асфалтът ще пари босите ти

стъпала.

ще знаеш защо винаги си искал да живееш

в лястовиче гнездо и да плъзгаш ноктите си по

облаците.

 

когато ме попитат на колко съм години

ще започна бавно

да прелиствам календара на стената,

слънцето ще пада и ще става

(облаци ще чистят небето с дебели парцали,

дъжд ще вали, бури ще късат и мачкат малкия свят)

и

двайсет и шест пъти ще е зима,

двайсет и шест пъти ще е лято,

помежду им

ще има също толкова есен и пролет.

после

календарът ще изчезне,

оставяйки светъл квадрат

на жълтата стена,

аз ще си отида и някой друг

ще сложи

кръгъл часовник в квадрата

 

ангелите кацат

по излъскания от слънцето асфалт

на безкрайни градове и магистрали,

вдишват и издишват маранята,

плъзгат се по малкото останала сянка.

прибират се

като гръмотевици, всмукани от вятъра, търкащи

крила в облаците, търсещи купчина посоки,

в които да се скрият.

после лягат в тъмното море,

завиват се със солена пяна и

спят неспокойно. раждат вълни,

защото сънуват всичко,

което ниe премълчаваме

в молитвите си.

 

тя

живее с въпроси в очите,

цигара между пръстите,

с пъпка на цвете вместо сърце.

в очакване миналото да ? стори път.

той

нощем спи сгънат на срички,

през деня работи сгушен

във вътрешния джоб на избеляло сако

и измерва есенната светлина,

за да си скрои самостоятелен

живот.  

>
11 октомври 2017 г.

Тагове

Забележителности наоколо

Избрани оферти