Забележителности наоколо
Канарските острови през погледа на писателя Мигел де Леон
Някой би могъл да им каже, че Терето е най-тъжното място на света, те откриха обаче точно обратното. В селището имаше пет или шест улички с постройки от средата на XIX век; всички къщи бяха двуетажни, като че ли следваха една неизбежна норма: елегантни, с високи прозорци, някои с балкончета, а други с огромни веранди с дърворезба.
Поради непретенциозния си стил и умерените си форми, Тереро разкриваше благородния си произход. Селището беше изградено като следствие от прищевките на едно богато семейство, построило голяма къща, обори и параклис около голямо пространство, превърнато в площад, около който се добавили къщи за роднини и гости, които идвали през лятото.
Възходите и паденията довели до разделянето на собствеността и Тереро станало малко селце.
Върху картата улиците представляваха перфектно разчертани квадратчета, които придаваха вид на прецизност и ред. Благоприятният климат, светлината и очарователната природа привлекли население, което в продължение на няколко десетилетия нараснало. Мястото не губело очарованието си, като новите постройки следвали линията на стъпаловидното застрояване и наклона, както и стила на фасадите.
Модата се променила и започнала да се предпочита зоната около брега на Тереро: Ойя Бермеха, първоначално рибарско селце, а по-късно жилищна зона или ваканционно селище за заможни семейства.
Къде се намира селцето Тереро, за което Мигел де Леон разказва в романа?
"Това е едно измислено село, което би могло да се вмести във всяко едно кътче от острова, би могло да е част от всеки един от островите. Името е намигване към жителите на Канарските острови, защото „тереро“ е наименованието, с което обозначаваме мястото, където се практикува характерната за островите канарска борба."
Откъс от книгата "Да обичаш като Артуро Кинер" на издателство "Кръгозор"
За автора: Мигел де Леон е роден 1956 г. на остров Тенерифе, Канарските острови. Сменил е много професии – зидар, продавач на вестници, журналист. Бил е в армията и когато му предлагат да остане и това да му стане професия, той отказва, защото е отвратен от режима на Франко, подкрепен от военните и установил във всеки град военни политически формирования. Работил е в голяма компания в Гран Канария, след което основава собствена компютърна фирма. От 15-годишен мечтае да стане писател, но едва на 59-годишна възраст издава първия си роман „Да обичаш като Артуро Кинер“. Негов любим писател, от когото се учи, е Габриел Гарсия Маркес.
Виж още:
>
10 ноември 2019 г.
Тагове
