Шосе 66 - преоткриване на главния път

Нат Кинг Коул ни казва в едноименната си песен да се изкефим по Шосе 66, несметен брой бежанци от пустинната област, в която се разразяват пясъчни бури, пътуват по „пътя майка“ в търсене на по-благоприяти условия, а в ерата на битниците безброй търсачи на свобода – вдъхновени от романите на Джек Керуак и от дългия телевизионен сериал през 60-те години Шосе 66 – поемат по тармакадамовия път с романтична вяра, че свободното приключение може би си струва цената на резервоара бензин.

Поръчано в 1926 г. и павирано през 1937 г., Шосе 66 някога преминава през осем щата, от Чикаго до Санта Моника, Калифорния, и е дълго 3940 км, осигурявайки придвижването от изток на запад, преди да бъде изтласкано от новите междущатски магистрали, построени през 50-те, 60-те и 70-те години.

Но как да убиеш път, който винаги е бил толкова идея, колкото асфалтово шосе? Не е лесно и днес 85 процента от предимно двулентовата магистрала все още я има, макар че съвременните поклонници трябва да я търсят. Именно в Албъкърки един от най-дългите участъци на американската типична Главна улица все още може да бъде проследен. Редуващи се отсечки навсякъде в щата ви връщат в миналото при преминаване покрай призрачни останки от минали десетилетия – бензиностанции, крайпътни ресторанти, фактории, площадки за барбекю, паркинги за камиони и мотели има колкото щеш.

Класическият мотел по Шосе 66, нова за времето си концепция, която намира своята ниша и разцъфтява покрай легендарния път, може все още да бъде видян в няколко застинали във времето екземпляра, които правят енергичен бизнес от носталгията. Някои от най-известните, всички построени по време на зенита на магистралата, са „Ел Вадо“ в Албъкърки, „Блу Суалоу Мотел“ в Тюкъмкари и „Ел Ранчо“ в Галъп, идеалното местоположение за столица на уестърните от 1929 до 1964г. – може да се почувствате много добре в стаята на Кърк Дъглас.

Къде: Ню Мексико, САЩ
Кога: целогодишно