Начало / Статии / Статии - България

Златната купа от Казичене

Автор

/

Много често безценни паметници на древната култура изникват от дълбините на земята съвсем случайно, при най-обикновени обсточтелства. През 1969 г. в Казичене, докато копаели с багер, работници попадат на забележителна ноходка – три съда – глинен, бронзов и златен. Вероятно съдовете, поставени един в друг, са били непокътнати, но когато багерът изсипва пръстта, керамичният съд се натрошил, бронзовият се смачкал и само златният останал невредим с лека вдлъбнатина. Днес и трите съда се пазят в Музея за история на София.

Снимка: Вася Атанасова
 
Глиненият съд представлява голяма купа, прецизно оформена и огладена. Подобни форми са добре познати в тракийската керамика от VII-V в. пр. Хр.
 
Бронзовият съд е котел, който по форма и следите от апликация по него е подобен на котлите, известни от древната държава Урарту, разположена на днешното Арменско плато, в Кавказките планини. Такъв съд в България досега не е намиран, учените го датират в VII в.пр.Хр.
 
Златният съд представлява ниска полусферична купа с цилиндрично гърло, украсено с канелюри (декоративни жлебове) и полукръгове, а долната му част е разчленена от широки изпъкнали вертикални ребра. На дъното има два широки концентрични кръга, а между тях – релефни пъпки, заобиколени кръгчета.
 
Предполага се, че съдовете от Казичене са били положени в кенотаф (символичен гроб) на тракийски вожд. Златната купа вероятно е погребален дар, а двете са били положени в бронзовия котел. Златният съд се отнася към ранножелязната епоха (X-IX в.пр.Хр.). Предназначен е за религиозни обреди и изглежда е пазен в храма на племето в продължение на 4-5 столетия. Тъй като смъртта е споходила вожда далеч от царството му, златният съд, заедно с несравнимо по-новия (и донесен твърде отдалеч) бронзов котел и съвсем новата керамична купа, е използван за символичното му погребение. Това се е случило през VII-VI в.пр.Хр.
 
Любопитно: В древността Софийското поле било обитавано от тракийското племе серди. Пръв споменава за тях римският историк Дион Касий през I в.пр.Хр.Сердите дават и името на античния град Сердика, чиито останки лежат под съвременни център на българската столица. Сердите не създали сържава, а били поданици на одриските царе. В началото на I в.тук нахлула армията на римския пълководец Марк Луцииний Крас, който преди това в Южна Италия потушил въстанието на робите, водено от тракиеца гладиатор Спартак. След 45 г. територията на сердите била включена в Римската империя. През римската епоха по тези места, заради минералните извори, били издигани храмове на тракийски здравеносни божества.
 
17 юли 2013 г.

Тагове

археология

кулинарен туризъм

тракийски селища

Забележителности наоколо

Избрани оферти