Начало / Статии / Статии - Италия

Болоня - Образованата, Червената и Тлъстата

Автор

/

Болоня е град на аркадите. Около 40 км от тези елегантни структури опасват улиците в историческия център – един от най-добре запазените в цяла Италия – оформяйки площи, защитени от зимните дъждове и летните жеги.

         Снимки: Roar Solberg Kvarekvål

Това е мерило за изключителната цивилизованост на този град – грижа за пешеходците, даваща им лесен достъп до магазини, ресторанти, барове и кафенета. То има и необичаен ефект при общуването, защото отделя хората от автомобилите им, като създава преходна зона между „вътре“ и „вън“ и променя традиционното разделение между лично и обществено пространство. Жителите на Болоня работят по въпроса вече от близо 1000 години.

Историята разказва, че Болонският университет – основан през 1088 г. и един от първите в света – бързо добил такава популярност, че прииждащите студенти причинили криза с настаняването. За да създадат повече жилищна площ, собствениците на имоти започнали да използват пространството над улиците, изграждайки издадени горни етажи, подпрени върху колони. Градските власти прегърнали това начинание и през 13-и век въвели серия от наредби, регулиращи строежа на аркади, или „портичи“. Така например, те трябвало да са достатъчно високи, за да може под тях да премине човек на кон. Блокирането на отворите им станало незаконно.

Корте Изолани е една от двете аркади, обграждащи площад „Санто Стефано“, над който се издига едноименната базилика. Тези колони в римски стил оформят фасадата на изградения през 15-и век дворец „Изолани“. Най-дългата от всички аркади води до един хълм югозападно от центъра, към светилището на Мадоната от Сан Лука. Тя се простира на цели 3,5 километра и има 666 колони. Построена е между 1674 и 1793 г. като акт на религиозна всеотдайност, за да защити скъпоценната византийска икона, която се пренася по този път на празника на Възнесение Господне – ритуал, извършван всяка година от 1433 г. насам. История на града има дълбоки корени. Както свидетелства отличният местен археологически музей, той може да проследи произхода си чак до етруските и дори преди тях, до културата Виланова от желязната епоха. Улиците все още следват планировката, заложена от древните римляни.

Най-добрият начин да се убедим в това е от върха на кулата Торе дели Асинели, до който водят 498 дървени стъпала. Тя е по-високата от двойката наклонени кули (Ле дуе Тори), които са се превърнали в символ на града. Високите кули са били широко разпространени в италианските градове през Средновековието – строени са като наблюдателници, за отбрана, и най-вече като символ на статус.

Две семейства, Асинели и Гарисенда, оспорвали първенството помежду си през 1119 г., но Гарисенда трябвало да се откажат от състезанието, когато слягане на земните пластове накарало тяхната постройка силно да се наклони. По-късно тя била намалена до по-безопасна височина, но все още е с 3 метра отклонение от вертикалата. Някога кулите в Болоня били около 100, а сега са останали само 20. Подобно осуетяване на амбициите наблюдаваме и при най-голямата църква в града, базиликата „Сан Петронио“, която гледа към централния площад „Пиаца Маджоре“.

Работата по нея започнала през 1390 г., но така и не приключила: първоначалният план бил да се създаде дори още по-голяма църква от тази, която виждаме днес, но той бил изоставен след издигането на „Свети Петър“, когато било постановено, че никоя църква не може да бъде по-голяма. Мраморната облицовка на фасадата просто спира на определено ниво, оставяйки горната част груба и недовършена. Малко по-удачен ефект е постигнат при по-ранната базилика „Санто Стефано“, сега част от необичайна група от четири свързани помежду си романски църкви с дворове и градини, датиращи от 5-и до 12-и век. Параклисът на Св. Сесилия, в средновековната църква „Сан Джакомо Маджоре“, е едно от скритите съкровища на Болоня. Десет стенописни табла разказват историята на светците Сесилия и Валериан. Часовниковата кула на Палацо д’Акурсио (или Палацо Комунале) гледа към централния площад Пиаца Маджоре, докато от покрива на съседния съседния Палацо деи Нотай се виждат скупчените отзад средновековни улички.
 
Любопитно: La Dotta, la Rossa, la Grassa (Образованата, Червената и Тлъстата) – така понякога наричат Болоня. „Образованата“, естествено, се отнася до университета. „Червената“ вероятно идва от преобладаващите цветове на градската архитектура: боядисаните в червена охра сгради, тухлените фасади и керемидените покриви, или от традиционната за града лява политика. Колкото до „Тлъстата“, това е намек за изключителната репутация на местната кухня – според някои, най-добрата в Италия. Болоня е столица на областта Емилия-Романя – регион, известен като родина на пармезана, прошутото и балсамовия оцет. Висококачествените местни продукти се гордеят с отлично реноме на пазара вече над 2000 години.

 Кога да отидете там: Пролет и есен, когато времето е топло, а градът – оживен от присъствието на студентите. Август е горещ и безлюден (местните се оттеглят към плажовете).

На какво да обърнете внимание: Пармското сирене (Пармиджиано-реджиано) често се сервира на грубо отрязани късове в края на храненето и има вкус почти като на сладкиш – трошащо се и изкусително.

Полезни съвети: Не очаквайте да откриете спагети болонезе – тук ястието се прави с талятели и се залива със сос, наречен „рагу ала болонезе“, или просто „рагу“.

>
06 март 2013 г.

Тагове

арки

архитектура

градове

кулинарен туризъм

културен туризъм

културни центрове

мечтани туристически дестинации

романтични градове

Забележителности наоколо

Избрани оферти