Начало / Статии / Статии - България

Дворцовият манастир във Велики Преслав

Автор

/

Царският манастир представлявал ансамбъл от няколко отделни сгради, разположени на площ от 25 декара. Всяка от тях имала П-образна форма и самостоятелен двор.

В манaстирските сгради били обособени просторни ателиета и работилници, в които се произвеждали декоративни изделия, необходими за украсата на представителните преславски сгради. Най-многобройни са находките от разноцветни каменни фигурки, подготвени за полагане на подови мозайки. Подовете на преславските дворци покрити с тях, били живописни като цветни лехи. Тук се правели и подобни, но по-фини фигурки от кост, които инкрустирали в мраморни плочи или многостенни колони, също произвеждани в манастирските работилници.

Сред находките има множество фрагменти от икони, с част от тях е реконструиран почти изцяло иконостас, какъвто все още не е откриван в други художествени центрове от Средновековието. Намерени са и многобройни фрагменти от изящни съдове с растителни орнаменти и изображения на грифони, птици, лъвове и други животни. В редица помещения са разкопани останките от големи зидани пещи, най-вероятно използвани при обработката на цветни метали, както и на стъкло за съдове и прозорци.

Дворцовият манастир се намира в подножието на планински хълм, северозападно от царските дворци. В южната му половина се издигала представителната жилищна сграда на игумена. Тя била свързана с малка, богато украсена църква с подземна гробница. Извън манастира, при западната му стена, има руини от обширна баня с подово отопление.

Манастирът вероятно е построен през 893 г., веднага след преместването на българската столица от Плиска във Велики Преслав. Обитаван е до падането на града през 971 г., т.е. е съществувал през целия Златен век на цар Симеон и неговия син Петър. При разкопките на дворцовия манастир е открит уникален иконостас, който е възстановен по фрагментите, намерени там.

Любопитно: На около 3 км южно от стените на Външния град се намира местността Патлейна. Тук са открити останките на един от най-известните извънградски манастири на Преслав. Сградите на ансамбъла се извисявали върху тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове. Най-представителна била манастирската църква. От името на нейния партон "Св.Панталеймон" идва днешното название на местността. Няколко ателиета и пещи, фрагментите от орнаментираните плочки за стенна облицовка и рисуваните трапезни съдове свидетелстват, че манастирът е бил един от големите центрове за производство на преславската художествена керамика през IX-X в. Именно тук е открита и керамичната икона на свети Теодор.

Къде: Национален историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“, на 2 км южно от Велики Преслав, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

>
06 декември 2012 г.

Тагове

антични градове

археологически резервати

архитектура

идеи за уикенд

културен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти