Начало / Статии / Статии - България

Надписът на чъргубиля Мостич - третият най-важен човек в държавата след хана и кавхана

Автор

/

"Тук лежи Мостич, който беше чъгурбиля при царя Симеон и при царя Петър. Като стана на осемдесет години, той остави чъгурбилството и цялото му имущество, стана черноризец и в това (си звание) завърши своя живот."


Този надпис е изрязан върху надгробната плоча на един от велможите на Първото българско царство. "Чъгурбиля" е славянизирана форма на думата "ичиргу-боила", т.е. вътрешният боила, което означава третия човек в държавата след хана и кавхана.

Този велможа произхождал от знатен род и бил близък сподвижник на цар Симеон, което обяснява защо е издигнат сред неговите първи министри. Като изключително доверен човек на владетеля и семейството му, той останал на своя пост и при неговия син Петър. Когато навършил 80 години, изоставил дворцовата служба, отказал се от богатствата и се оттеглил в манастир.

Гробът на чъргубиля Мостич е открит при редовни археологически разкопки на 27 ноември 1957 г. в развалините на манастирска църква в местността Селище (Външният град на Велики Преслав). По време на разкопките археолозите повдигнали плочата и открили, че в зидания гроб, около скелета, има само 28 гвоздея от дървен ковчег, изгнил през изминалите хиляда години.

Знатният монах бил погребан скромно, само с едно просто расо. Дори кръстът му бил дървен и не стигнал до потомците днес. До този гроб експедицията открила друг, несравнимо по-добре устроен, но разрушен и ограбен. Това дава основания да се смята, че там е бил погребан, пак като монах, цар Петър, канонизиран за светец от Българската православна църква.

Един от най-интересните резултати от изследването на гроба на Мостич е възстановката на черепа, направена от антрополога проф.Йордан Йорданов. Така за пръв път виждаме как изглеждал български аристократ от древността. Надгробната плоча на чъгурбиля Мостич се съхранява в археологическия музей при БАН.

Къде: разкопоките са направени в района на Велики Преслав, надгробната плоча се съхранява в  археологическия музей при БАН, гр.София

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

>
29 август 2012 г.

Тагове

археология

културен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти