Как да кажеш голямо ДА на живота и приключенията

Ако ние като автори на книгата „203 предизвикателства за пътешественици“ и на картите „Предизвикателства за пътешественици“ някога сме си представяли какви са нашите читатели, със сигурност това щеше да е точно Александра Илиева! Едно слънчево момиче е превърнало живота си в приключение със серия от малки и големи предизвикателства, които да хранят пътешественическата й душа. Нейната история толкова ни вдъхнови, че решихме да й зададем няколко въпроса, за да я споделим с вас.

Коя е Александра и какви са мечтите й?

Александра е едно момиче, което все още търси себе си и което беше свикнало да казва по често „не“, отколкото „да“.

Мечтая за повече тикчета, за изпълнени предизвикателства. Мечтая за пясък между пръстите, вятър в косите, топли залези и невероятни изгреви, прохладни планински пътеки, много забелязани шишарки, вина с чудни гледки и хубава компания и разбира се, още повече усмивки.

Как те предизвика книгата "203 предизвикателства за пътешественици"?

Сигурна съм, че всеки е бил на кръстопът в живота си. Аз така посрещнах 2017-a – уплашена, разбита и несигурна. И все пак една част от мен вярваше, че ще е прекрасна година. Именно в този момент, погледнах към рафта с книги и видях "203 предизвикателства за пътешественци". Спомних си как преди няколко месеца бях на представянето на книгата заедно с приятелки, как се смеехме и надъхвахме какво ще направим. Разгръщахме страниците и споделяхме кое е изпълнила всяка. Взех я в ръцете си и реших да предизвикам себе си „Колко предизвикателства мога да осъществя за една година“. Нямаше значение дали съм ги правила преди, дали предната година съм се спускала с шейна, ходила съм боса в тревата като дете или съм лежала цял ден в хамак. Тази година щеше да е като за първи път. Как ме предизвика книгата ли? Предизвикаме да кажа едно голямо „ДА“ на живота в пълната му пъстрота и красота. „ДА“ на фестивалите, който се случват около нас, на върховете, които чакат да се покорят, на гледките, които си заслужава да видиш (дори и да станеш в 4:30 да посрещенеш лятното слънцестоене).

Колко предизвикателства изпълни през 2017 година?

С гордост мога да кажа – 45. Е все още събирам железни левчета и подготвям дневник на пътешествията си. Представям си го пълен със снимки, хербарии и неща, които да ми напомнят за изживяното.

Кое ти е любимото изпълнено предизвикателство?

Ох, всички са ми любими! :) Свързвам всички предизвикателства с много усмивки, семейството и приятелите си. С толкова много хора, които успях да заразя с ентусиазма си! Дори в момента преглеждам таблицата с предизвикателствата си (да направих си таблица!), и се чудя кое да избера за мое любимо. Как да сравня сладоледа в Рим, със слънцето, което докосва морето докато изгрява, или гледката от Камен дел – несравнима!

Кое предизвикателство беше най-трудно за изпълнение?

Да се откажа от нещо! Мислех, че ще е най-лесното. Колко пък да е трудно да не направиш нещо. Но наистина се оказа трудно. Разбирате ли, книгата те завърта в един да го наречем кръговрат, в който не само изпълняваш предизвикателства, започваш самият ти да си поставяш нови и нови. С приятели се смеем, за най- налудничавата ми идея. „Разходка“ до Кабиле (София - Ямбол - София), за да посрещнем лятното слънцестоение с тракийски ритуал и след това да отидем на работа. Е, отказах се от тази идея.

Кое предизвикателство беше най-щурото?

Спускането с рафт по Струма. Не съм човек, който си пада по екстремните спортове, но бях твърдо решена, да изпълня това предизвикателство. Умирах от страх! Още в началото, когато се качваш, усещаш как водата люлее лодката. Но това няма как да те подготви за предстоящите бързеи - буквално можеш да се озовеш в студената вода във всеки един момент. Така и стана, с помощ от приятел - паднах. В средата на април, както можете да се досетите, водата е ледена. НО това беше най-ободряващото нещо, което ми се бе случвало.

А най-неочакваното?

Това е лесно. Спускането с алпийски тролей над Чудните мостове. Бях планирала цяло пътешествие с крайна точка гайдарското надсвирване в село Гела. Бях направила план кои предизвикателства могат да се изпълнят през това родопско пътешествие. До момента, в който стоейки като „мравка сред скални феномени“ не чухме писъците на хората, който се спускат 80 м над земята. Следващите крясъци бяха нашите.

Какво те мотивира да продължаваш да изпълняваш предизвикателства?

„Пътувай по света и навътре в себе си“! Това е! Никога не бях виждала кукери на живо, не бях участвала в розобер, определено не се бях качвала на автостоп, но пък беше забавно. Има още толкова много неща, който не съм опитала, видяла и усетила. И дори толкова много, които ми се повтарят! Защо пък не - местно вино с гледка в Италия.

Как се чувстваш след всички тези изпълнени предизвикателства?

Жива! Една дума! Добре де, мога и с повече – щастлива, усмихната, богата, вдъхновена, търсеща, искаща, желаеща и най-вече можеща!

Какво следва през 2018 година?

Сега съм съм се мотивирала да предизвиквам хората около мен. Давам им да теглят карта от 60-те карти за пътешественици и им казвам, че това им е за 2018-а от мен. Надявам се да ги изпълняват, ще ги наблюдавам!

А за мен ли! Иска ми се да посетя Италия, Будапеща, може би и Виена. Обмислям и пътешествие из Родопите. Да изпълня някои планувани от 2017 година, които не се осъществиха заради времето. Например – отбележи международния ден на пикника. През 2017 година на 18 юни валя порой, надявам се тази година да е слънчево и да организирам тематичен пикник - например пийник.

Какво предизвикателство ще отправиш на потребителите на NasamNatam.com?

Предизвиквам ги да направят една единствена крачка. Крачката от „не“ към „да“. Да кажат тяхното огромно „ДА“ на всичко около тях и да не спират да предизвикват себе си! Толкова е просто! Всеки ден е едно предизвикателство, просто трябва да го видят. Ако не се сещат какво да правят, дори в един дъждовен ден, нека разгърнат страниците на “203 предизвикателства”, там може да намерят идея. А след това става лесно, идеите заповат да идват сами!