Начало / Статии / Статии - България

Преход от хижа Македония през връх Капатник до хижа Предел

Автор

/

Начало на етапа: хижа "Предел"

Местоположение на хижата: Северен Пирин, югозападно от седловина Предел, на 0,6 км от шосето Симитли – Разлог, 1013 м н.в., GPS: 41.897295, 23.317979 (41°53’50.3”N 23°19’04.7”E)

Описание: Сграда с 30 легла, санитарни възли и бани, локално отопление, столова, бюфет, паркинг. Съседни обекти: х. „Яворов“ (през м. Кулиното) – 6,30 ч.; х. „Чакалица“ (Рила) – 5,30 ч.; х. „Македония“ (Рила) – 7,30 ч. Стопанин: ТД „Планинец“ – Симитли. За контакти: 0887/549 704.

Изходен пункт: Спирка „Предел“ (на автобусите от Благоевград за Разлог, Банско и Гоце Делчев) – 2 км по асфалтово шосе (0,30 ч.).

Това е един от най-трудните етапи в Рила, с и много лоша маркировка в района на връх Капатник и пътека, която се губи, особено в местата, засегнати от пожар. Продължителен етап.

От местността Предела по поречието на река Мразеница се върви около 5 км (1 ч.) по черен път и червено-бяло-червената маркировка на маршрута Е-4. След около час при ясна маркировка пътеката се отделя от черния път и тръгва стръмно нагоре през букова, а после борова гора.

Пътеката, която около 2,30 часа след началото стига до м. Чакали, на няколко пъти сече завоите на черен път, който също води до Чакали.

ВАЖНО: Пътеката до Чакалица е добре маркирана, но понякога, когато сече завоите на пътя, излиза на едно място и продължава от другата му страна, на 200-300 метра встрани. Да се следи с повишено внимание.

От широката поляна на Чакалица (2,30 ч. от началото) започва най-трудната част на етапа – районът с лоша и липсваща маркировка. Пътеката прави серпентини нагоре през клек, изгорели дървета и струпвания на камъни. Да се следят внимателно малкото останали маркировъчни знаци и лентова маркировка.

След края на изгорялата гора пътеката поема право нагоре, през открита местност със серия от възвишения и достига до вр. Капатник (4,00 ч. от началото).

Междинна точка: връх Капатник

Последният, най-южен връх на Рила (2170 м н.в.). Оттук се вижда Пирин от вр. Пирин до Котешкия чал. На запад са Малешевската планина, Осогово и долината на р. Струма.

От трудното качване на вр. Капатник следва продължително ходене по билото по ясно маркирана пътека с лентова и зимна колова маркировка.

ВАЖНО: Повишено внимание при мъгла, да се следи маркировката и да не се отклонява от нея вляво или вдясно.

Пътеката върви по билото със серия от изкачвания и слизания. Минава покрай скалния феномен Русалиите.

Почти на половината от пътя между вр. Капатник и вр. Парангалица (2420 м н.в.) се отделя пътека със синя маркировка към х. „Чакалица“. (5 ч. от началото). Връх Парангалица се подсича и следва спускане към Парангалишки преслап. Оттук до х. „Македония“ остават около 1.30 ч.

ВАЖНО: Понякога пътеката се губи, да се следи внимателно.

След последното качване за деня към вр. Мержика (Герман, 2485 м н.в.) от другата му страна се стига до разклона за х. „Добърско“ – зелена маркировка. Следва вр. Малък Мечи връх (2485 м н.в.) и стръмно слизане към х. „Македония“ (8 ч. от началото).

Край на етапа: хижа „Македония

Местоположение на хижата: Югозападна Рила, седловината Мечи проход, между Голям и Малък Мечи връх, 2157 м н.в., GPS: 42.047145, 23.439605 (42°02’49.7”N 23°26’22.6”E)

Описание: Сграда с 40 места, санитарни възли и бани, локално отопление, туристическа столова с камина, бюфет. Съседни обекти: Голям Мечи връх (2618 м н.в.) – 1,30 ч., Куков връх (2411 м н.в.) – 2 ч., х. „Добърско“ – 2,30 ч., х. „Бодрост“ – 2,45 ч. (11 км), х. „Чакалица“ – 4 ч., х. „Рибни езера“ – 6 ч., х. „Предел“ – 7,30 ч., х. „Грънчар“ – 8 ч., Рилски манастир (по р. Илийна) – 5 ч., х. „Семково“ – 2,30 ч.

Стопанин: ТД „Айгидик“ – Благоевград, За контакти: 0889/077 228, 073/884-157, 0889/077 212, e-mail: ajgidik@abv.bg, http//:www.ajgidik.com

Изходен пункт: от Благоевград – 39 км по асфалтово шосе, път, покрит с чакъл и още 0,40 ч. пеша по маркирана пътека. От летовище Бодрост до кабинкова въжена линия: 0,15 ч. и още 3,30 ч. пеша. С кола може да се достигне до бариерата на Национален парк Рила.

Капатник. Качих Капатник!... Аха. Разбирам. И вие сте като другите. Значи като кажа: бях на Мусала, на Вихрен или даже на Черни връх, всеки вика: „Браво, жестоко, супер...“. А тук: „Капантик ли, какво рече?“, „Ааа, тоя не го знам“, „Така ли, ми хубаво...“. То и аз бях така. Като видех във фейса някой до един маркировъчен кол и долу да пише „Капатник 2170 метра“, не разбирах защо стои подут от гордост? Че то това е на нивото на хижа „Алеко“, какво толкова!?

Сега. Да ви обясня. Капатник е един от най-магичните и сложни върхове, на които съм била. Труднодостъпен. Подценяван. Може би малко самотен. Но той е Пазителят. Варди пътя към портите на Рила. За да отидеш при нея, трябва да минеш през него. Ако те пусне.

Капатник е най-южният връх на Рила. Тук се събират три планини – свършва Рила, започва Пирин, а между тях е крайчето на Родопите. Проблемът е, че нямаш път натам. Едва ли щях да го кача, ако не беше проектът „Е-4 в България“. Върхът е възлова точка на Етап VII: „Хижа Македония“ – хижа „Предел“.

Ние ще го ходим в обратна посока: х. „Предел“ – х. „Македония“, по логистични причини. По пътеводител: трудността е четири от пет (ама според мен е десет от десет), 8 часа, 20 км, обща денивелация 2600: +2100 м/-500 м. Изрично пише, че пътеката се губи и трябва да караш по чувство. Затова ни трябва водач. Той се казва Фарата.

Със синия джип минаваме чешмата на Предела и тръгваме покрай река Мразеница. Пътят е черен, изровен, с оголени камъни. (Карам аз. Не че има отношение към Е-4. Ей тъй на, да се похваля.) Признавам, с кола не е спортcменско, но е непознато и не мога да изчисля времената. Всеки метър е от полза. По едно време вече не става освен с танк. Няма маркировка. Изобщо по целия маршрут маpкировка има само понякога. Надявам се, че Фарата знае накъде да вървим.

Още не съм заключила колата, и стръмното започва. До върха е 1300 метра възходяща денивелация. Казано на по-популярен език – ще ни се разгони фамилията от качване. Така че – гора, стръмно, гора, стръмно и все така. Има малини. В интернет пише, че има и мечки. С тия малини ясно защо. Ние нито мечки, нито хора видяхме през този ден. Казвам ви да си знаете.

На третия час стигаме до голямата поляна на Чакалица. „Дотука има черен път от едно от селата“, казва Фарата. Абе, тоя човек що не ги споделя по-рано тия неща? Със синия джип можеше рязко да си улесним живота. Дотук маркировката беше лоша и нарядко. Сега вече просто я няма.

***

Текстът е откъс от книгата „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България(ИК Сиела). Луксозният цветен пътеводител за пет български планини ви повежда из красивите пейзажи на Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка с текстовете и снимките на Ива Петрони и Димитър Алексов. Изминаването на българската отсечка от международния планински маршрут Е4 е разделено на 13 етапа, като дава полезна информация както за начинаещи, така и за по-опитни любители на планинския туризъм. Създателите на проекта изрично посочват, че пътеводителят е подходящ за заети хора, тъй като всеки от етапите може да бъде изминат в рамките на ден или уикенд.

>
26 юли 2018 г.

Тагове

маршрути

планини

Рила

Забележителности наоколо

Избрани оферти