Забележителности наоколо
![Съкровището от Вълчитрън Съкровището от Вълчитрън](https://www.nasamnatam.com/travel-images/timthumb.php?src=travel-images/1137614346.jpg&w=100&h=100&zc=1)
Съкровището от Вълчитрън
31 км
![Крушунска екопътека Крушунска екопътека](https://www.nasamnatam.com/travel-images/timthumb.php?src=travel-images/110314154044.jpg&w=100&h=100&zc=1)
Крушунска екопътека
45 км
![Крушунската екопътека Крушунската екопътека](https://www.nasamnatam.com/travel-images/timthumb.php?src=travel-images/1126261139.jpg&w=100&h=100&zc=1)
Крушунската екопътека
45 км
![Съкровището от Луковит Съкровището от Луковит](https://www.nasamnatam.com/travel-images/timthumb.php?src=travel-images/113220161940.jpg&w=100&h=100&zc=1)
Следите от живот на най-древните хора по българските земи често се откриват в пещери. Недалеч от село Муселиево, Плевенски окръг, също са регистрирани останки, но не в пещера, а на открито – върху висока тераса на брега на река Осъм.
Досега там не са намерени следи от жилища, огнища и гробове, а само сечива от кремък – пластини, ножовидни остриета, дълги стъргалки. В това находище са открити огромно количество - над 600 броя – кремъчни върхове, обработени и от двете страни, които служели за върхове на копия. Очевидно древните хора не живеели постоянно на това място, а само идвали тук, за да изработват своите кремъчни сечива. Според учените това доказва, че в България е открита най-ранната в Европа работилница за кремъчни върхове на копия.
Работилницата при село Муселиево е от началото на късния Палеолит – 45 000 г. пр. Хр. В нея работели кроманьонци. Находището от Муселиево принадлежи към археологическата култура, наречена Селетска, по името на пещерата Селет в Унгария. През средния период на късния палеолит тя обхващала голяма територия от земите на Централна и Югоизточна Европа. В българските земи тази култура се появява по-рано и се отличава с някои особености, което показва, че обществото на кроманьонеца по нашите земи се развивало самостоятелно. Хората тук усъвършенствали оръжията и оръдията на труда и по специфичен начин изпълнявали обичаите на своята общност.
Любопитно: Появата на съвременния човек (хомо сапиенс) е предмет на един от най-оживените научни дебати в праисторическата археология и астрологията. Доскоро по-популярна бе хипотезата, че в Европа хомо сапиенс дошъл като нашественик, изместил или дори унищожил местните неандерталци в сравнително кратък период след 45 000 г.пр.Хр. и положил началото на къснопалеолитната култура. Напоследък се увеличават привържениците на хипотези, според които принос към тази култура имали и местните неандерталии. Някои автори не изключват и тяхното биологическо участие в генезата (произхода) на хомо сапиенс. Между най-важните аргументи в тази полемика са находките от българските пещери.
Къде: 12 км от Никопол, 42 км от Плевен, България
Кога: целогодишно
Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"