Тракийските нагръдници в България

Първите нагръдници се появяват още в микенския период (II хил.пр.Хр.) и се разпространяват в Тракия, Гърция, Македония, Анатолия и Етрурия. В най-ранните си варианти нагръдниците били атрибут на царя-жрец и представлявали негова главна инсигния - знак за високото му положение в обществото.

Нагръдник, открит при с.Езерово, Пловдивско Снимка: Николай Генов

При траките нагръдникът имал същата роля, но археологическите находки показват, че е бил важен атрибут в погребалния обред. Нагръдници са открити в гробове както на мъже, така и на жени, поради което се смята, че са били задължителен елемент в облеклото на определна група покойници. Нагръдниците представляват пластини с различна форма, изрязани от тънък златен или сребърен лист, върху който е изработена кована украса. В двата края имат дупчици за пришиване към дрехата отпред, на гърдите, откъдето идва и името им.

Най-ранният известен нагръдник от българските земи датира в VI в. пр.Хр. Намерен е в могилата Мушовица от големия могилен некропол, разположен при селата Дуванли и Чернозем, Пловдивско. От същия некропол произхождат още четири златни нагръдника от V в.пр.Хр. На единия е изобразено дървото на живота.

Друг златен ангръдник от V в.пр.Хр. , открит при Старо село, Сливенско, е покрит с геометрични и силно стилизирани растителни орнаменти. Украсите на нагръдниците носят определен смисъл, свързан с вярванията на древните траки, че животните и растенията притежават магически способности и могат да навредят или да донесат щастие на онзи, който носи техни изображения.

Любопитно: Некрополът край Дуванли и Чернозем, Пловдивско, се състои от над 50 нагробни могили. Те са различни по големина и от различни епохи - от края на VI в.пр.Хр. до II-III в. Някои от гробовете са изключително богати. Намерените многобройни накити от злато, предмети на въоръжението, сребърни, бронзови и глинени съдове и други предмети са ценен източник за изучаване на тракийската култура и бит. Некрополът е проучен през 1929 -1931 г. от Богдан Филов. След 2000 г., когато разкопките са подновени под ръководството на Костадин Кисьов, при село Чернозем са открити няколко могили. Предполага се , че богатите погребения в некропола принадлежат на членове на одриската царска фамилия и на преподводители на тежковъоръжената конница, охраняваща царя във военните походи. Други учени свързват дуванлийския некропол с династическия дом на бесите.

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"